свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв. 1.
Издавам рязък звук като при преминаване на
въздух през много тесен отвор. Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше. 2. Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Въртеше сабята над главата си и тя свистеше. // същ. свистене, ср.