светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. 1.
Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети. 2. На
кого.
Направлявам светлината, за да бъде светло на
някого. Светя му със свещ. 3. Прен. Блестя от отразена светлина. Стъклата светят на лунната светлина. 4. Прен. За отвор, прозорец — изпускам светлина. Всички прозорци светеха. 5. Прен. От какво. За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и др. Очите и светят от любов. 6. Прен. Блестя от чистота.