| Буква О |
|---|
| опозиция - мн. опозиции, ж. 1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/ партии, които не са на власт... |
| опознавам - опознаваш, несв. и опозная, св.; кого/ какво. Запознавам се добре с някого или нещо. Опозна хората и бита им. |
| опозная - опознаеш, мин. св. опознах, мин. прич. опознал, св. - вж. опознавам. |
| опозоря - опозориш, мин. св. опозорих, мин. прич. опозорил, св. — вж. опозорявам. |
| опозорявам - опозоряваш, несв. и опозоря, св.; кого/какво. Излагам на позор; опетнявам, осрамвам. — опозорявам се/опозоря се. Силно се излагам,... |
| оползотворя - оползотвориш, мин. св. оползотворих, мин. прич. оползотворил, св. — вж. оползотворявам. |
| оползотворявам - оползотворяваш, несв. и оползотворя, св.; какво. Извличам полза от нещо непотребно. Оползотворявам отпадъците. |
| опомвам се - опомваш се, несв. Опомням се. |
| опомня се - опомниш се, мин. св. опомних се, мин. прич. опомнил се, св. — вж. опомням се. |
| опомням се - опомняш се, несв. и опомня се, св. Идвам на себе си, съвземам се. Когато се опомних, бях в болницата. |
| опонент - мн. опоненти, м. 1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота. 2. Определе... |
| опонирам - опонираш, несв. и св.; на кого. Противопоставям се на мнение, възразявам. |
| опора - мн. опори, ж. 1. Място или предмет, на който се закрепва нещо. 2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опо... |
| опорен - опорна, опорно, мн. опорни, прил. Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна точка. |
| опороча - опорочиш, мин. св. опорочих, мин. прич. опорочил, св. — вж. опорочавам. |
| опорочавам - опорочаваш, несв. и опороча, св. 1. Кого. Правя да стане порочен. Богатството опорочава някои хора. 2. Какво. Правя нередно или не... |
| опортюнизъм - само ед. 1. Приспособяване към условията на момента; приспособленчество, безпринципност. 2. Спогодба за извличане на временни обла... |
| опортюнист - мн. опортюнисти, м. Човек, който проявява или прилага опортюнизъм (в 1 и 3 знач.). |
| опортюнистка - мн. опортюнистки, ж. Жена опортюнист. |
| опошля - опошлиш, мин. св. опошлих, мин. прич. опошлил, св. — вж. опошлявам. |
| опошлявам - опошляваш, несв. и опошля, св.; какво. Правя нещо да стане пошло; развалям. |
| опра - опреш, мин. св. опрях, мин. прич. опрял, св. — вж. опирам. |
| оправдавам - оправдаваш, несв. и оправдая, св. 1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда... |
| оправдавам се - оправдаваш се, св. 1. Доказвам своята невинност или правота. 2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправда... |
| оправдание - мн. оправдания, ср. 1. Само ед. Оправдаване. 2. Довод, доказателство, с които може да се обясни или извини нещо. Имаш ли някакво о... |
| оправдателен - оправдателна, оправдателно, мн. оправдателни, прил. Който съдържа оправдание. |
| оправдая - оправдаеш, мин. св. оправдах, мин. прич. оправдал, св. — вж. оправдавам. |
| оправен - оправна, оправно, мн. оправни, прил. Разг. 1. Който не създава безредици или трудности. 2. Който успява да се справи с всякакви си... |
| оправя - оправиш, мин. св. оправих, мин. прич. оправил, св. — вж. оправям. |
| оправям - оправяш, несв. и оправя, св. 1. Какво. Привеждам в ред. Оправи косата си сръка. 2. Какво. Отстранявам грешки или неясноти. Оправих... |
| опразвам - опразваш, несв. и опразня, св.; какво. 1. Правя да стане празен. Опразни джобовете си. 2. Отстранявам се, освобождавам от присъств... |
| опразня - опразниш, мин. св. опразних, мин. прич. опразнил, св. — вж. опразвам. |
| опрасвам - опрасваш, несв. и опрася, св.; какво. За свиня — раждам. — опрасвам се/опрася се. 1. За свиня — раждам малки. 2. За прасенце — раж... |
| опрася - опрасиш, мин. св. опрасих, мин. прич. опрасил, св. - вж. опрасвам. |
| опраша - опрашиш, мин. св. опраших, мин. прич. опрашил, св. — вж. опрашвам. |
| опрашвам - опрашваш, несв. и опраша, св.; какво. 1. Покривам с прах, напрашвам. 2. За насекомо — пренасям цветен прашец от растенията и оплож... |
| опрашване - мн. опрашвания, ср. Спец. Оплождане на растителни цветове. В слънчогледовите блокове има нужда от допълнително опрашване. |
| опреда - опредеш, мин. св. опредох, мин. прич. опрел, св. — вж. опридам. |
| определен - определена, определено, мн. определени, прил. 1. Твърдо установен. Получавам определено възнаграждение. 2. Който не допуска колеба... |
| определение - мн. определения, ср. 1. Само ед. Определяне. 2. Обяснение, което разкрива същността, смисъла на някакво понятие; дефиниция. 3. Спе... |