| Буква О |
|---|
| обезоръжавам - обезоръжаваш, несв. и обезоръжа, св.; кого. 1. Отнемам оръжието на някого. Обезоръжих нападателя. 2. Прен. Лишавам от възможност з... |
| обезпеча - обезпечиш, мин. св. обезпечих, мин. прич. обезпечил, св. — вж. обезпечавам. |
| обезпечавам - обезпечаваш, несв. и обезпеча, св.; какво/кого, с какво. 1. Предоставям достатъчно средства за живот. Обезпечавам материално децат... |
| обезпокоя - обезпокоиш, мин. св. обезпокоих, мин. прич. обезпокоил, св. — вж. обезпокоявам. |
| обезпокоявам - обезпокояваш, несв. и обезпокоя, св.; кого. Нарушавам спокойствието, причинявам вълнение. Съобщението ми го обезпокои. — обезпокоя... |
| обезсилвам - обезсилваш, несв. и обезсиля, св. 1. Кого. Лишавам от сила, правя безсилен. Болестта го обезсили. 2. Какво. Правя невалиден. Новия... |
| обезсиля - обезсилиш, мин. св. обезсилих, мин. прич. обезсилил, св. — вж. обезсилвам. |
| обезсмъртя - обезсмъртиш, мин. св. обезсмъртих, мин. прич. обезсмъртил, св. — вж. обезсмъртявам. |
| обезсмъртявам - обезсмъртяваш, несв. и обезсмъртя, св.; кого/какво. Правя безсмъртен, увековечавам. В поезията си обезсмърти техния подвиг. |
| обезсърча - обезсърчиш, мин. св. обезсърчих, мин. прич. обезсърчил, св. — вж. обезсърчавам. |
| обезсърчавам - обезсърчаваш, несв. и обезсърча, св.; кого. Лишавам от смелост, от мъжество, от кураж. Несполуките го обсзсърчиха. — обезсърчавам ... |
| обезсърчителен - обезсърчителна, обезсърчително, мн. обезсърчителни, прил. Който обезсърчава. |
| обезумея - обезумееш, мин. св. обезумях, мин. прич. обезумял, св. — вж. обезумявам. |
| обезумявам - обезумяваш, несв. и обезумея, св. Лишавам се от разсъдък, ставам безумен; побърквам се. Обезумя от ярост. |
| обезценя - обезцениш, мин. св. обезцених, мин. прич. обезценил, св. — вж. обезценявам. |
| обезценявам - обезценяваш, несв. и обезценя, св.; какво. 1. Намалявам стойността на нещо, правя малоценно. 2. Прен. Правя нещо да не се цени. Ин... |
| обезчестя - обезчестиш, мин. св. обезчестих, мин. прич. обезчестил, св. — вж. обезчестявам. |
| обезчестявам - обезчестяваш, несв. и обезчестя, св.; какво кого. 1. Накърнявам честта, достойнството на някого; опозорявам. С постъпката си обезч... |
| обезщетение - мн. обезщетения, ср. Нещо, което се дава за причинени щети, вреди или загуби. Парично обезщетение. |
| обезщетя - обезщетиш, мин. св. обезщетих, мин. прич. обезщетил, св. — вж. обезщетявам. |
| обезщетявам - обезщетяваш, несв. и обезщетя, св.; кого. Давам обезщетение. |
| обект - мн. обекти, (два) обекта, м.1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.2. Предприятие, у... |
| обектив - мн. обективи, (два) обектива, м. 1. Част от оптически уред, която представлява система от лещи. 2. Прен. Център на внимание. В обе... |
| обективен - обективна, обективно, мн. обективни, прил. 1. Който съществува независимо от съзнанието ни. Обективен свят. 2. Безпристрастен, спр... |
| обелвам - обелваш, несв. и обеля, св.; какво. 1. Махам цялостно кората или обвивката на нещо. Обели ябълката. 2. Одирам, ожулвам. Детето пад... |
| обелиск - мн. обелиски, (два) обелиска, м.1. Паметник във формата на пирамида. 2. Спец. Древноегипетски четиристенен каменен стълб с пирамид... |
| обеля - обелиш, мин. св. обелих, мин. прич. обелил, св. — вж. обелвам. |
| обем - мн. обеми, (два) обема, м. 1. Само ед. Размер на пространството, заградено от едно тяло. Обем на куб. 2. Прен. Само ед. Размер, ко... |
| обема - обемеш, мин. св. обех, мин. прич. обел, св. — вж. обемам. |
| обемам - обемаш, несв. и обема, св. Обхващам вътре в себе си; съдържам, състоя се, побирам, обхващам. |
| обемен - обемна, обемно, мн. обемни, прил. Който се отнася до обем, който има обем. Обемно изображение. // същ. обемност, обемността, ж. |
| обемист - обемиста, обемисто, мн. обемисти, прил. Който има голям обем, заема значителна част от пространството; голям, обширен, просторен. ... |
| обер- - Първа част на сложни думи, която означава старши по длъжност: оберкелнер, оберлейтенант, оберофицер, оберпрокурор. |
| обера - обереш, мин.св. обрах, мин. прич. обрал, св. — вж. обирам. |
| оберкелнер - мн. оберкелнери, м. Главен келнер. |
| обертон - мн. обертонове, (два) обертона, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определ... |
| обесвам - обесваш, несв. и обеся, св.; кого. Причинявам смърт чрез бесене. Обесиха го на ореха. • Обесвам се на шията (на някого). Натрапвам... |
| обесник - мн. обесници, м. Разг. Пакостник, немирник. |
| обесница - мн. обесници, ж. Жена обесник. |
| обеся - обесиш, мин. св. обесих, мин. прич. обесил, св. — вж. обесвам. |