| Буква О |
|---|
| окайвам - окайваш, несв. и окая, св.; какво/кого. Изразявам жал към някого или нещо; съчувствам, съжалявам. Окайвам тежкия си живот. — окайв... |
| окалвам - окалваш, несв. и окалям, св.; кого/какво. 1. Изцапвам с кал. 2. Прен. Осквернявам, опетнявам. Окаляха името му. |
| окалям - окаляш, св. — вж. окалвам. |
| окаменея - окаменееш, мин. св. окаменях, мин. прич. окаменял, св. - вж. окаменявам. |
| окаменявам - окаменяваш, несв. и окаменея, св. 1. Превръщам се на камък, ставам твърд като камък. 2. Прен. Изгубвам способност да се движа; вце... |
| окапвам - окапваш, несв. и окапя, св. 1. Откъсвам се и падам. През есента листата на дърветата пожълтяха и окапаха. 2. Прен. Развалям се, из... |
| окапя - окапеш, мин. св. окапах, мин. прич. окапал, св. — вж. окапвам. |
| окарикатуря - окарикатуриш, мин. св. окарикатурих, мин. прич. окарикатурил, св. — вж. окарикатурявам. |
| окарикатурявам - окарикатуряваш, несв. и окарикатуря, се.; когокакво. Представям в карикатурен вид. |
| окарина - мн. окарини, ж. Духов глинен или метален музикален инструмент с продълговата форма, чийто звук е близък до звука на флейтата. |
| окастря - окастриш, мин. св. окастрих, мин. прич. окастрил, св. — вж. окастрям. |
| окастрям - окастряш, несв. и окастря, св. 1. Какво. Отрязвам клони на дърво. 2. Прен. Разг. Кого. Постригвам много или лошо. |
| окат - оката, окато, мн. окати, прил. Остар. 1. Който има очи. 2. Който вижда, не е сляп. |
| окача - окачиш, мин. св. окачих, мин. прич. окачил, св. — вж. окачвам. |
| окачалка - мн. окачалки, ж. Закачалка. |
| окачвам - окачваш, несв. и окача, св. 1. Какво. Поставям да виси, като закрепвам за единия край. Окачи нова картина в гостната. 2. Какво/ ко... |
| окачване - само ед. Начин за закрепване на автомобилно шаси. Автомобилът е със стабилно окачване. |
| окачествител - окачествителят, окачествителя, мн. окачествители, м. Човек, който определя качеството на някаква стока. |
| окачествителка - мн. окачествителки, ж. Жена окачествител. |
| окачествя - окачествиш, мин. св. окачествих, мин. прич. окачествил, св. — вж. окачествявам. |
| окачествявам - окачествяваш, несв. и окачествя, св.; какво. 1. Определям качеството на произведена стока. 2. Оценявам някаква проява. Окачествиха... |
| окая - окаеш, мин. св. окаях, мин. прич. окаял, св. - вж. окайвам. |
| окаян - окаяна, окаяно, мн. окаяни, прил. Нещастен, злочест, беден. Окаян живот.//същ. окаяност, окаяността, ж. |
| окаяник - мн. окаяници, м. Окаян човек. |
| окаяница - мн. окаяници, ж. Окаяна жена. |
| океан - мн. океани, (два) океана, м. 1. Огромно водно пространство от земната повърхност. 2. Прен. Обикн. ед. Голямо количество, неизброим... |
| океански - океанска, океанско, мн. океански, прил. Който се отнася до океан (в 1 знач.). Океанско течение. Океански параход. |
| окей - 1. Като.част. За съгласие: да, добре. Окей, приемам предложението ти. 2. Като нареч. Добре, наред, много добре. Всичко е окей. |
| окелавея - окелавееш, мин. св. окелавях, мин. прич. окелавял, св. — вж. окелавявам. |
| окелавявам - окелавяваш, несв. и окелавея, св. Заболявам от кел. |
| окепазя - окепазиш, мин. св. окепазих, мин. прич. окепазил, св. — вж. окепазявам. |
| окепазявам - окепазяваш, несв. и окепазя, св. Разг. 1. Кого. Осрамвам, злепоставям. 2. Какво. Развалям, загрозявам. Окепазиха килима. |
| окис - мн. окиси, (два) окиса, м. Спец. Съединение на химически вещества с кислорода. |
| окисвам - окисваш, несв. и окисна, св. 1. Какво. Кисна продължително, обикновено в течност. 2. Разг. Подсичам се. |
| окисление - само ед. Спец. Химически процес, при който различни вещества взаимодействат с кислорода. |
| окислител - окислителят, окислителя, мн. окислители, (два) окислителя, м. Вещество, което предизвиква окисление. |
| окисля - окислиш, мин. св. окислих, мин. прич. окислил, св. — вж. окислявам. |
| окислявам - окисляваш, несв. и окисля, св.; какво. Подлагам на окисление. — окислявам се/окисля се. Подлагам се на окисление. Среброто се окис... |
| окисна - окиснеш, мин. св. окиснах, мин. прич. окиснал, св. — вж. окисвам. |
| окича - окичиш, мин. св. окичих, мин. прич. окичил, св. — вж. окичвам. |