Буква О |
осиновя - осиновиш, мин. св. осинових, мин. прич. осиновил, св. — вж. осиновявам. |
осиновявам - осиновяваш, несв. и осиновя, св.; кого. Вземам чуждо дете, за да го отгледам, като ставам негов родител. |
осиромашавам - осиромашаваш, несв. и осиромашея, св. Разг. Ставам сиромах; обеднявам. |
осиромашея - осиромашееш, мин. св. осиромашах, мин. прич. осиромашал, св. — вж. осиромашавам. |
осиротея - осиротееш, мин. св. осиротях, мин. прич. осиротял, св. — вж. осиротявам. |
осиротя - осиротиш, мин. св. осиротих, мин. прич. осиротил, св. — вж. осиротявам. |
осиротявам - осиротяваш, несв. и осиротея, св. 1. Оставам сирак. 2. Оставам без близки; губя близък. |
осичам - осичаш, несв. и осека, св.; какво. Изсичам всичко, докрай. |
осквернител - осквернителят, осквернителя, мн. осквернители, м. Човек, който осквернява. |
оскверня - оскверниш, мин. св. оскверних, мин. прич. осквернил, св. — вж. осквернявам. |
осквернявам - оскверняваш, несв. и оскверня, св.; кого/какво. Подлагам на поругание; опетнявам, опозорявам. Оскверни душата си. |
оскотея - оскотееш, мин. св. оскотях, мин. прич. оскотял, св. — вж. оскотявам. |
оскотявам - оскотяваш, несв. и оскотея, св. Ставам като скот, загубвам образа на човек; озверявам. |
оскрежа - оскрежиш, мин. св. оскрежих, мин. прич. оскрежил, св. — вж. оскрежавам. |
оскрежавам - оскрежаваш, несв. и оскрежа, св.; какво/ кого. Покривам със скреж. Студът оскрежи мустаците му. |
оскубвам - оскубваш, несв. и оскубя, св. 1. Какво. Изтръгвам растение заедно с корена му. Оскубах плевелите. 2. Какво)кого. Изтръгвам коса, п... |
оскубя - оскубеш, мин. св. оскубах, мин. прич. оскубал, св. — вж. оскубвам. |
оскъден - оскъдна, оскъдно, мн. оскъдни, прил. Който е в малко или недостатъчно количество. Оскъдна храна. Оскъдни познания. // същ. оскъдно... |
оскъдица - само ед. Недоимък, липса на изобилие. Живея в оскъдица. |
оскъпя - оскъпиш, мин. св. оскъпих, мин. прич. оскъпил, св. — вж. оскъпявам. |
оскъпявам - оскъпяваш, несв. и оскъпя, св.; какво. Правя нещо да струва по-скъпо. Транспортните разходи оскъпяват стоките. |
оскърбител - оскърбителят, оскърбителя, мн. оскърбители, м. Човек, който оскърбява другите. |
оскърбителен - оскърбителна, оскърбително, мн. оскърбителни, прил. Който съдържа оскърбление. Оскърбителен тон. |
оскърбление - мн. оскърбления, ср. 1. Само ед. Оскърбяване. 2. Постъпка или думи, които имат за цел да обидят някого. Тежко оскърбление. |
оскърбя - оскърбиш, мин, св. оскърбих, мин. св. оскърбил, св. — вж. оскърбявам. |
оскърбявам - оскърбяваш, несв. и оскърбя, св.; кого/какво. Обиждам много, засягам достойнството, унижавам. — оскърбявам се/оскърбя се. Ставам о... |
ослабя - ослабиш, мин. св. ослабих, мин. прич. ослабил, св. — вж. ослабям |
ослабям - ослабяш, несв. и ослабя, св. 1. Какво/кого. Правя да стане по-слаб. 2. Какво. Разпускам, правя по-малко стегнат, здрав, строг. |
осланя - осланиш, мин. св. осланих, мин. прич. осланил, св. —- вж. осланявам. |
осланявам - осланяваш, несв. и осланя, св.; какво. Покривам със слана; попарвам. |
осланям се - осланяш се, несв.; на кого/на какво. Надявам се, разчитам. Осланям се на тебе за всичко. |
ослепея - ослепееш, мин. св. ослепях, мин. прич. ослепял, св. — вж. ослепявам. |
ослепя - ослепиш, мин. св. ослепих, мин. прич. ослепил, св. — вж. ослепявам. |
ослепявам - ослепяваш, несв. и ослепея, св. Ставам сляп. Конят ослепя от старост. |
ослица - мн. ослици, ж. Остар. Женски осел. |
ослушам се - ослушаш се, св. — вж. ослушвам се. |
ослушвам се - ослушваш се, несв. и ослушам се, св. 1. Слушам, за да доловя шум или звук. 2. Разг. Бездействам, не предприемам нищо, изчаквам. |
османски - османска, османско, мн. османски, прил. Турски. Османската империя. |
осмеля се - осмелиш се, мин. св. осмелих се, мин. прич. осмелил се, св. — вж. осмелявам се. |
осмелявам се - осмеляваш се, несв. и осмеля се, св. Решавам се, дръзвам. Как се осмели да влезеш в дома ми неканен? |