| Буква О |
|---|
| омекча - омекчиш, мин. св. омекчих, мин. прич. омекчил, св. — вж. омекчавам. |
| омекчавам - омекчаваш, несв. и омекча, св. Омекотявам. |
| омерзение - само ед. Противно чувство към някого или нещо; отвращение, погнуса. |
| омета - ометеш, мин. св. ометох, мин. прич. омел, св. — вж. омитам. |
| омилетика - само ед. Спец. Наука за църковното красноречие. |
| омитам - омиташ, несв. и омета, св.; какво. 1. Почиствам чрез метене; помитам. 2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си. — омитам се... |
| омлет - мн. омлети, (два) омлета, м. 1. Само ед. Пържени яйца. 2. Порция с пържени яйца. Понесете ни два омлета. |
| омнибус - мн. омнибуси, (два) омнибуса, м. Остар. 1. Многоместна кола, теглена от коне, за превоз на пътници и товар. 2. Многоместен пътниче... |
| омограф - мн. омографи, (два) омографа, м. Спец. В езикознанието - дума, която се пише еднакво с друга дума, но се изговаря различно и има р... |
| омоним - мн. омоними, (два) омонима, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише и изговаря еднакво с друга дума, но има друго значение. |
| омотавам - омотаваш, несв. и омотая, св. 1. Какво, около какво. Мотая около нещо. Омота въжето около едно дебело дърво. 2. Кого/какво. Овързв... |
| омотая - омотаеш, мин. св. омотах, мин. прич. омотал, св. — вж. омотавам. |
| омофон - мн. омофони, (два) омофона, м. Спец. В езикознанието — дума, която се изговаря еднакво с друга дума, но се пише различно и има раз... |
| омраза - само ед. Чувство на силна вражда; ненавист. |
| омразен - омразна, омразно, мн. омразни, прил. Който предизвиква омраза. Омразни хора. • Омразни билки. Билки, които се използват от магьосн... |
| омръзвам - омръзваш, несв. и омръзна, св.; на кого. Ставам досаден, отегчавам, опротивявам. Омръзнах им с молбите си. — омръзва ми/ омръзне м... |
| омръзна - омръзнеш, мин. св. омръзнах, мин. прич. омръзнал, св. — вж. омръзвам. |
| омъжа - омъжиш, мин. св. омъжих, мин. прич. омъжил, св. — вж. омъжвам. |
| омъжвам - омъжваш, несв. и омъжа, св.; кого. Задомявам девойка, намирам - мъж; женя. Баща - я омъжи за него. - омъжвам се/омъжа се. За жена ... |
| омърлуша се - омърлушиш се, мин. св. омърлуших се, мин. прич. омърлушил се, св. — вж. омърлушвам се. |
| омърлушвам се - омърлушваш се, несв. и омърлуша се, св. Изгубвам бодростта си; отпускам се, умислям се. Агънцата се омърлушиха и не искаха да ядат... |
| омърся - омърсиш, мин. св. омърсих, мин. прич. омърсил, св. — вж. омърсявам. |
| омърсявам - омърсяваш, несв. и омърся, св.; какво/кого. Правя да стане мръсен; нацапвам. — омърсявам се/омърся се. 1. Диал. Вземам малко от хр... |
| оназ - — вж. онзи. |
| онази - — вж. онзи. |
| онака - нареч. Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • Така-онака. По този и по онзи начин; всякак. |
| онакъв - онакава, онакова, мн. онакива, показ. мест. Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • Такъв-онакъв. Какъвто и да е. |
| онанизъм - само ед. Самозадоволяване на полово влечение чрез дразнене на половите органи. |
| оная - - вж. онзи. |
| онбашия - мн. онбашии, м. Истор. Полицейски началник в малък град през турско време. |
| ондулация - мн. ондулации, ж. 1. Къдрене на косите вълнообразно. 2. Вълнообразно движение. |
| ондулирам - ондулираш, несв. и св.; какво/кого. Къдря коса така, че да стане на вълни. |
| оневиня - оневиниш, мин. св. оневиних, мин. прич. оневинил, св. — вж. оневинявам. |
| оневинявам - оневиняваш, несв. и оневиня, св.; кого. Признавам за невинен; оправдавам. |
| онез - — вж. онзи. |
| онези - — вж. онзи. |
| онемея - онемееш, мин. св. онемях, мин. прич. онемял, св. — вж. онемявам. |
| онемявам - онемяваш, несв. и онемея, св. 1. Ставам ням, загубвам способност да говоря. След силния стрес детето онемя. 2. Замълчавам поради о... |
| онеправдавам - онеправдаваш, несв. и онеправдая, св.; кого. Постъпвам несправедливо с някого, причинявам неправда. |
| онеправдая - онеправдаеш, мин.св. онеправдах, мин прич. онеправдал, св. — вж. онеправдавам. |