Буква О |
определеност - определеността, само ед., ж. 1. Качество на определен (в 1 и 2 знач.); ясност, точност. 2. Спец. Граматическо значение на имената ... |
определителен - определителна, определително, мн. определителни, прил. Който служи за определение или съдържа определение. • Определителен член. С... |
определя - определиш, мин. св. определих, мин. прич. определил, св. — вж. определям. |
определям - определяш, несв. и определя, св. 1. Какво.Установявам с точност, изяснявам. Лекарят не можа да определи болестта му. 2. Какво. Пос... |
определям се - 1. Ставам ясен, определен. 2. Намирам положението си, мястото си, предпочитанията си. Трябва да се определиш с кого ще бъдеш по-на... |
опреснителен - опреснителна, опреснително, мн. опреснителни, прил. Който води до опресняване. Опреснителен курс. |
опресня - опресниш, мин. св. опресних, мин. прич. опреснил, св. — вж. опреснявам. |
опреснявам - опресняваш, несв. и опресня, св. 1. Какво. Правя да стане пресен; освежавам. 2. Прен. Какво. Възстановявам стари знания, припомням... |
опридам - опридаш, несв. и опреда, св.; какво. Преда докрай; преда определено количество. Опреде всичката вълна. |
оприлича - оприличиш, мин. св. оприличих, мин. прич. оприличил, св. — вж. оприличавам. |
оприличвам - оприличаваш, несв. и оприлича, се.; какво/кого, на какво/ на кого. Възприемам нещо или някого като друго или друг, припознавам се.... |
опримча - опримчиш, мин. св. опримчих, мин. прич. опримчил, св. — вж. опримчвам. |
опримчвам - опримчваш, несв. и опримча, св.; какво/кого. 1. Овързвам с примки. 2. Улавям с примка, впримчвам. |
опровергая - опровергаеш, мин. св. опровергах, мин. прич. опровергал, св. - вж. опровергавам. |
опровержение - мн. опровержения, ср. 1. Само ед. Опровергаване. 2. Съобщение, статия или изказване, с които се опровергава дадено твърдение. |
опропастя - опропастиш, мин. св. опропастих, мин прич. опропастил, св. — вж. опропастявам. |
опропастявам - опропастяваш, несв. и опропастя, св. 1. Кого. Разорявам, унищожавам, съсипвам. Огромните разходи ще ме опропастят. 2. Какво. Прова... |
опропвергавам - опровергаваш, несв. и опровергая, се.; какво/кого. Доказвам, че дадено твърдение или допускане не е вярно. Опроверга обвиненията, ... |
опростея - опростееш, мин. св. опростях, мин. прич. опростял, св. — вж. опростявам. |
опростя - опростиш, мин. св. опростих, мин. прич. опростил, св. — вж. опростявам. |
опростявам - опростяваш, несв. и опростея, св. Ставам по-прост, оглупявам. Вместо да поум-няваш, опростяваш. |
опрощавам - опрощаваш, несв. и опростя, св. 1. Кого. Давам прошка за грехове. Господ ще опрости всички ни. 2. Какво. Освобождавам от задължени... |
опружа - опружиш, мин. св. опружих, мин. прич. опружил, св. - вж. опружвам. |
опружвам - опружваш, несв. и опружа, се.; какво. Разг. Протягам, изтягам, изопвам. Опружил крака. |
опръстеня - опръстениш, мин. св. опръстених, мин. прич. опръстенил, св. — вж. опръстенявам. |
опръстенявам - опръстеняваш, несв. и опръстеня, св.; какво. Поставям пръстен — метална пластина с данни — на птица (или друго животно), за да се ... |
оптатив - само ед. Спец. В граматиката — желателно наклонение. |
оптация - само ед. Спец. Право за избор на поданство при преминаване на една територия към властта на друга държава. |
оптик - мн. оптици, м. 1. Специалист по оптика. 2. Лице, което се занимава с производство и продажба на оптически уреди. |
оптика - мн. оптики, ж. 1. Само ед. Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината и свързаните с нея явления. 2. Само ед. Съвкупн... |
оптимален - оптимална, оптимално, мн. оптимални, прил. Най-благоприятен, най-близък до желаното. Оптимални условия. |
оптимизирам - оптимизираш, несв. и св.; какво. Избирам най-добрия вариант от възможните, за да направя оптимален. Оптимизирам учебния процес. //... |
оптимизъм - само ед. 1. Спец. Философски възглед, според който светът се развива към по-добро, усъвършенства се. 2. Бодро и жизнерадостно свет... |
оптимистичен - оптимистична, оптимистично, мн. оптимистични, прил. Който съдържа или изразява оптимизъм. Оптимистични прогнози. |
оптимистически - оптимистическа, оптимистическо, мн. оптимистически, прил. Оптимистичен. |
оптирам - оптираш, несв. и св. 1. Извършвам опта-ция. 2. Избирам от няколко възможности една. |
оптически - оптическа, оптическо, мн. оптически, прил. 1. Който се отнася до оптика. Оптически прибори. 2. Зрителен, светлинен. Миражът е опти... |
оптичка - мн. оптички, ж. Жена оптик. |
опус - мн. опуси, (два) опуса, м. 1. Спец. Поредно музикално произведение, номер на произведението според написването или издаването му. ... |
опустея - опустееш, мин. св. опустях, мин. прич. опустял, св. — вж. опустявам. |