Буква О |
осмея - осмееш, мин. св. осмях, мин. прич. осмял, св. — вж. осмивам. |
осмивам - осмиваш, несв. и осмея, св.; какво/кого. Подлагам на насмешка. Хумористите осмиват човешките пороци. |
осмина - мн. осмини, ж. Една осма част от нещо. |
осмица - мн. осмици, ж. 1. Цифрата на числото осем. 2. Разг. Превозно средство с номер осем. С осмицата ще стигнеш до центъра. 3. Вид шарка... |
осмоза - само ед. Спец. Взаимно проникване на две течности, разделени с пореста преграда или ципа. |
осмокласник - мн. осмокласници, м. Ученик в осми клас. |
осмокласничка - мн. осмокласнички, ж. Ученичка в осми клас. |
осмокрак - осмокрака, осмокрако, мн. осмокраки, прил. Който има осем крака. Осмокрак рак. |
осморка - мн. осморки, ж. Осмица. |
осмостен - мн. осмостени, м. Геометрическо тяло, оградено с осем стени. |
осмоъгълник - мн. осмоъгълници, м. Геометрическа фигура с осем ъгъла. |
осмъртя - осмъртиш, мин. св. осмъртих, мин. прич. осмъртил, св. — вж. осмъртявам. |
осмътрявам - осмъртяваш, несв. и осмъртя, св.; кого/какво. Причинявам смърт, убивам. |
оснежа - оснежиш, мин. св. оснежих, мин. прич. оснежил, св. — вж. оснежавам. |
оснежавам - оснежаваш, несв. и оснежа, св.; какво/кого. Покривам със сняг. |
основа - мн. основи, ж. 1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж. 2. Главна част на действие. 3. Само мн. Изход... |
основавам - основаваш, несв. и основа, св.; какво. Поставям началото на нещо; устройвам, създавам. Основавам партия. — основавам се/основа се.... |
основание - мн. основания, ср. Причина, достатъчен довод за нещо, повод. Имаш ли достатъчно основания да го подозираш? е На общо основание. В ... |
основател - основателят, основателя, мн. основатели, м. Този, който основава нещо; създател. |
основателен - основателна, основателно, мн. основателни, прил. Който има основания; мотивиран, разумен. Основателни искания. // същ. основателно... |
основателка - мн. основателки, ж. Жена основател. |
основен - основна, основно, мн. основни, прил. 1. Който служи за основа, за опора. Основен камък. 2. Най-важен, най-значим, главен. Основен ... |
особа - мн. особи, ж. 1. Важен човек, високопоставена личност. Царска особа. 2. Особен човек, личност. Търси те някаква особа. Известна ос... |
особен - особена, особено, мн. особени, прил. 1. Който се различава от другите; индивидуален. Особено поведение. 2. Значителен, отличителен... |
особено - нареч. 1. Различно, необикновено. Говориш особено. 2. Твърде много. Особено обичам да пътувам. 3. Предимно, най-вече, изключително... |
особеност - особеността, мн. особености, ж. Характерна, отличителна черта на нещо. |
особняк - мн. особняци, м. Човек, който се държи различно от останалите, проявява странности. |
особнячка - мн. особнячки, ж. Жена особняк. |
оспорвам - оспорваш, несв. и оспоря, св.; какво. Изразявам несъгласие с мнението на някого или със съдържанието на документ. Оспорвам завещан... |
оспоря - оспориш, мин. св. оспорих, мин. прич. оспорил, св. — вж. оспорвам. |
осрамвам - осрамваш, несв. и осрамя, св.; кого. Правя да стане за срам. |
осрамя - осрамиш, мин. св. осрамих, мин. прич. осрамил, св. — вж. осрамвам. |
осребря - осребриш, мин. св. осребрих, мин. прич. осребрил, св. — вж. осребрявам. |
осребрявам - осребряваш, несв. и осребря, св.; какво. Правя парично покритие на платежно средство. Трябва да осребря чека. |
оставам - оставаш, несв. и остана, св. 1. Продължавам да пребивавам на същото място. 2. Не изчезвам, съхранявам се, продължавам. 3. Не проме... |
оставка - мн. оставки, ж. Писмено или устно съобщение за напускане на дадена длъжност или пост. Правителството подаде оставка. |
оставя - оставиш, мин. св. оставих, мин. прич. оставил, св. — вж. оставям. |
оставям - оставяш, несв. и оставя, св. 1. Какво/кого. Поставям на мястото му, не вземам със себе си. Оставих пакета на масата. Оставих бебет... |
остана - останеш, мин. св. останах, мин. прич. останал, св. — вж. оставам. |
останки - само мн. 1. Труп на покойник. Тленни останки. 2. Това, което е останало от нещо, обикн. незначително, ненужно, безполезно. Останки... |