мн. опозиции, ж. 1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/ партии, които не са на власт. Предложение на парламентарната опозиция. 3. Спец. В езикознанието — противопоставяне на две или няколко еднородни езикови единици, чрез което се изтъкват различията между тях. Опозиция на звучни и беззвучни съгласни.
Съновник: Опозиция
в съня предсказва, че ненадейно ще откриеш подкрепа или ще получиш покана за сътрудничество в работата си.