| Буква О |
|---|
| общежитие - мн. общежития, ср. 1. Група лица, които живеят в общо жилище и ползват общо имущество, но не са семейство. 2. Сградата, в която жи... |
| общение - само ед. Остар. Делови или приятелски връзки; общуване. |
| обществен - обществена, обществено, мн. обществени, прил. 1. Който е свързан с обществото или става в обществото. Обществен строй. 2. Принадле... |
| общественик - мн. общественици, м. Човек, който се занимава с обществена дейност; който работи в полза на обществото. |
| общественичка - мн. общественички, ж. Жена общественик. |
| общественост - обществеността, само ед., ж. 1. Качество на обществен. 2. Общество, колектив. Научна общественост. |
| общество - мн. общества, ср. 1. Съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения. Робовладелско общество. 2. Група хора, об... |
| община - мн. общини, ж. 1. Административна единица, в която се осъществява местно самоуправление, подразделение на област. Великотърновска ... |
| общинар - общинарят, общинаря, мн. общинари, м. Член на управлението на община; общински чиновник. |
| общински - общинска, общинско, мн. общински, прил. Който се отнася до общината (в 1 и 2 знач.) или и принадлежи. Общински съвет. Общинска зем... |
| общителен - общителна, общително, мн. общителни, прил. Който лесно установява контакт с други хора, който обича да общува. Тя е общителна по х... |
| общност - общността, мн. общности, ж. 1. Наличие на единство, свързаност. Общност на интересите. 2. Група хора, които имат нещо общо; колект... |
| общо - нареч. 1. Заедно, с общи усилия. Работим общо. 2. Без подробности, незадълбочено, повърхностно. Говори общо. • Общо взето. Без да ... |
| общо- - Първа част на сложни думи, която означава: 1. Общ за нещо, назовано чрез втората част: общовойскови, общоградски, общонароден и др... |
| общоприет - общоприета, общоприето, мн. общоприети, прил. Който е приет от всички; установен. Общоприета норма. |
| общувам - общуваш, несв.; с кого. Поддържам връзки. Общувам с различни хора. |
| объл - обла, обло, мн. обли, прил. 1. Който е без ръбове; валчест, овален. Обло тяло. 2. Закръглен. Обло лице. |
| объркам - объркаш, св. — вж. обърквам. |
| обърквам - объркваш, несв. и объркам, св. 1. Какво. Смесвам, бъркам. Обърка брашното и триците. 2. Кого. Правя да сгреши. Обърках го с въпрос... |
| обърна - обърнеш, мин. св. обърнах, мин. прич. обърнал, св. —- вж. обръщам. |
| обърсвам - обърсваш, несв. и обърша, св.; I. Какво/кого. Бърша, за да стане сух. Обърсах ръцете си. 2. Изтривам прах и други нечистотии. Обър... |
| обърша - обършеш, мин. св. обърсах, мин. прич. обърсал, св. — вж. обърсвам. |
| обява - мн. обяви, ж. Съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Давам... |
| обявен - обявена, обявено, мн. обявени, прил. Който е съобщен на всички. • Обявена стойност. Посочена стойност на съдържанието на пощенска ... |
| обявление - мн. обявления, ср. Обява. |
| обявя - обявиш, мин. св. обявих, мин. прич. обявил, св. — вж. обявявам. |
| обявявам - обявяваш, несв. и обявя, св. 1. Какво. Правя нещо известно на всички; съобщавам, разгласявам. Съдът обяви решението си. 2. Какво. ... |
| обяд - мн. обеди, (два) обяда, м. Обед. |
| обядвам - обядваш, несв. 1. Храня се на обед. Аз вече обядвах. 2. Какво. Ям обед (във 2 знач.). Обядвахме супа, печено пиле и плодове. |
| обяздвам - обяздваш, несв. и обяздя, св. Приучвам кон към езда. Той обязди дивия жребец. |
| обяздя - обяздиш, мин. св. обяздих, мин. прич. обяздил, св. — вж. обяздвам. |
| обяснение - мн. обяснения, ср. 1. Обясняване. Виж обяснението на задачата. 2. Писмено или устно изложение за оправдание. Пиша обяснение за отс... |
| обяснителен - обяснителна, обяснително, мн. обяснителни, прил. Който се използва за обяснение на нещо; пояснителен, тълковен. Обяснителна схема.... |
| обясня - обясниш, мин. св. обясних, мин. прич. обяснил, св. - вж. обяснявам. |
| обяснявам - обясняваш, несв. и обясня, св.; какво. 1. Правя нещо да стане ясно, разбираемо; тълкувам, разяснявам. Обясних решението на задачат... |
| обятия - само мн. Прегръдки; положение на ръцете за прегръщане на някого. Детето се сгуши в обятията на майка си. • Срещам с отворени обяти... |
| овакантя - овакантиш, мин. св. овакантих, мин. прич. овакантил, св. — вж. овакантявам. |
| овакантявам - овакантяваш, несв. и овакантя, св.; какво. Освобождавам работно място или заеман пост. Овакантявам длъжността заместник-директор. |
| овал - мн. овали, (два) овала, м. 1. Спец. В математиката — геометрична фигура, оградена от затворена равнинна крива, чието очертание е к... |
| овалвам - овалваш, несв. и овалям, св.; какво. 1. Изцапвам чрез валяне. Оваля роклята си в прахоляка. 2. Търкалям нещо, за да го покрия равн... |