| Буква О |
|---|
| облажавам - облажаваш, несв. и облажа, св.; кого. Остар. Смятам за блажен, за честит; завиждам. Облажавам те, че ще видиш интересни места! |
| облажвам - облажваш, несв. и облажа, св.; какво/ кого. Диал. 1. Изцапвам с блажно. 2. Давам на някого да яде блажно през пости. 3. Поставям м... |
| облак - мн. облаци, (два) облака, м. 1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци. 2. Прен. Плътн... |
| облакътя се - облакътиш се, мин. св. облакътих се, мин. прич. облакътил се, св. — вж. облакътявам се. |
| облакътявам се - облакътяваш се, несв. и облакътя се, св. Облягам се с лакът върху нещо. |
| област - областта, мн. области, ж. 1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област. 2. Част от повърх... |
| областен - областна, областно, мн. областни, прил. Който е свързан с област (в 1 знач.). Ловеч е областен център. Областно ръководство. |
| облачен - облачна, облачно, мн. облачни, прил. 1. Покрит с облаци. Облачно небе. 2. Неясен, без слънце. Облачен ден. // същ. облачност, обла... |
| облегалка - мн. облегалки, ж. Задна или странична част на мебел, която се използва за облягане. Облегалката беше тапицирана с кожа. |
| облегало - мн. облегала, ср. Всяко нещо, което служи за облягане; облегалка. |
| облегна се - облегнеш се, мин. св. облегнах се, мин. прич. облегнал се, св. — вж. облягам се. |
| облека - облечеш, мин. св. облякох, мин. прич. облякъл, св. — вж. обличам. |
| облекло - мн. облекла, ср. 1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло. 2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка. • В адамово/ ев... |
| облекча - облекчиш, мин. св. облекчих, мин. прич. облекчил, св. — вж. облекчавам. |
| облекчавам - облекчаваш, несв. и облекча, св.; какво. Правя да олекне; отстранявам неприятно или болезнено усещане. Лекарството ще облекчи болк... |
| облекчение - мн. облекчения, ср. 1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С об... |
| облепвам - облепваш, несв. и облепя, св.; какво. Лепя около нещо, по повърхността му. Облепиха писмото с марки. |
| облепя - облепиш, мин. св. облепих, мин. прич. облепил, св. — вж. облепвам. |
| облепям - облепяш, несв. Облепвам. |
| облечен - облечена, облечено, мн. облечени, прил. 1. Който е с облекло, а не гол. 2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.). |
| облещвам се - облещваш се, несв. и облещя се, св. 1. Заставам с широко отворени очи. 2. Прен. Разг. Скарвам се остро, отговарям сърдито и кресли... |
| облещя се - облещиш се, мин. св. облещих се, мин. прич. облещил се — вж. облещвам се. |
| облея - облееш, мин. св. облях, мин. прич. облял, св. — вж. обливам. |
| обливам - обливаш, несв. и облея, св. 1. Какво/кого. Поливам с вода от всички страни. 2. Внезапно се изпотявам. Обля ме студена пот. - облив... |
| облигация - мн. облигации, ж. Ценна книга, която се пуска в обръщение от правителство или дружество и носи предварително посочен доход, без да... |
| оближа - оближеш, мин. св. облизах, мин. прич. облизал, св. — вж. облизвам. |
| облизвам - облизваш, несв. и оближа, св.; какво. 1. Почиствам с език. Кравата облиза теленце-то си. 2. Разг. Изяждам всичко или изяждам всичк... |
| облик - мн. облици, (два) облика, м. 1. Очертание, вид, форма. Сградата има интересен облик. 2. Душевност, характер. Нравствен облик. 3. С... |
| обличам - обличаш, несв. и облека, св. 1. Кого/какво. Покривам с дрехи, надявам. Облякох новата си рокля. Облече ли децата? 2. Какво/кого. П... |
| облог - мн. облози, (два) облога, м. Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозна... |
| обложа - обложиш, мин. св. обложих, мин. прич. обложил, св. — вж. облагам. |
| облъхвам - облъхваш, несв. и облъхна, св.; какво/ кого. Лъхам около някого или нещо. Когато стигнахме върха, облъхна ни прохладният планински... |
| облъхна - облъхнеш, мин. св. облъхнах, мин. прич. облъхнал, св. — вж. облъхвам. |
| облъча - облъчиш, мин. св. облъчих, мин. прич. облъчил, се. — вж. облъчвам. |
| облъчвам - облъчваш, несв. и облъча, св.; кого/ какво. Подлагам на действието на някакви лъчи. Облъчвам с кварцова лампа. — облъчвам се/ облъ... |
| облъчване - мн. облъчвания, ср. Подлагане на действието на някакви лъчи. Радиационно облъчване. |
| обля - облиш, мин. св. облих, мин. прич. облил, несв.; какво. Правя нещо да стане обло. |
| облягам се - облягаш се, несв. и облегна се, св. 1. Върху/на кого/какво. Опирам се. Облягам се на стената. 2. Прен. На кого/на какво. Надявам с... |
| обмен - само ед. Размяна, обмяна. Обмен на стоки. Валутен обмен. Обмен на студенти. // прил. обменен, обменна, обменно, мн. обменни. Обмен... |
| обменя - обмениш, мин. св. обмених, мин. прич. обменил, св. — вж. обменям. |