| Буква О |
|---|
| офис - мн. офиси, (два) офиса, м. 1. Сервизно или складово помещение. 2. Представителна кантора на фирма. 3. Служебна стая, кабинет. |
| офицер - мн. офицери, м. 1. Военнослужещ от командния състав на армията, полицията или противопожарната охрана. 2. Фигура при играта шахмат... |
| офицерство - само ед. 1. Занятие на офицер. 2. Съвкупността от всички офицери. Българско офицерство. |
| официален - официална, официално, мн. официални, прил. 1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение. 2. Който е с... |
| официоз - мн. официози, (два) официоза, м. Вестник, който застъпва политическите идеи на управляващата партия. |
| официозен - официозна, официозно, мн. официозни, прил. Който произтича от управляващите, от властта. |
| оформление - мн. оформления, ср. 1. Оформяне. 2. Външен вид, начин, по който е оформено нещо. Художествено оформление на книга. |
| оформя - оформиш, мин. св. оформих, мин. прич. оформил, св. — вж. оформявам. |
| оформявам - оформяваш, несв. и оформя, св.; какво. 1. Придавам нужната форма. 2. Съобразявам документ с изискванията към него. Трябва да оформ... |
| оформям - оформяш, несв. Оформявам. |
| офорт - мн. офорти, (два) офорта, м. 1. Гравюра върху метална плоча. 2. Картина, отпечатана от такава плоча. |
| офсайд - само ед. 1. Спец. Положение във футболната игра, когато играч получава топката от свой съотборник в най-предно положение в противн... |
| офсет - само ед. Начин на отпечатване, при който изображението първо се нанася върху метална плоча, после върху цилиндър с каучуково покри... |
| офталмолог - мн. офталмолози, м. Лекар, който е специалист по очни болести. |
| ох - междум. 1. За израз на болка, съжаление, досада. Ох, много ме боли! 2. За израз на учудване, радост, вълнение. Ох, колко хубаво ми... |
| охарча се - охарчиш се, мин. св. охарчих се, мин. прич. охарчил се, св. — вж. охарчвам се. |
| охарчвам се - охарчваш се, несв. и охарча се, св. Харча много, в голяма степен; изразходвам много пари, всичките си пари. |
| охвам - охваш, несв. и охна, св. Охкам еднократно или поединично. Не охна, докато го превързваха. |
| охкам - охкаш, несв. Изразявам чувствата си, като казвам многократно ох. |
| охладител - охладителят, охладителя, мн. охладители, (два) охладителя, м. Уред, който служи за охлаждане. |
| охладителен - охладителна, охладително, мн. охладителни, прил. Който служи за охлаждане. Охладителна инсталация. |
| охладнея - охладнееш, мин. св. охладнях, мин. прич. охладнял, св. — вж. охладнявам. |
| охладнявам - охладняваш, несв. и охладнея, св. Ставам хладен, равнодушен в отношенията си. Охладня към най-близките си приятели. |
| охладя - охладиш, мин. св. охладих, мин. прич. охладил, св. - вж. охлаждам. |
| охладявам - охладяваш, несв. Охлаждам. |
| охлаждам - охлаждаш, несв. и охладя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане хладно. 2. Прен. Намалявам силата на страстите или чувствата. — охлаж... |
| охлузвам - охлузваш, несв. и охлузя, св.; какво/кого. Ожулвам, изтърквам, протривам, правя драскотини. Детето падна и охлузи коляното си. |
| охлузя - охлузиш, мин. св. охлузих, мин. прич. охлузил, св. — вж. охлузвам. |
| охлюв - мн. охлюви, (два) охлюва, м. Мекотело животно със или без черупка. Гол охлюв. // същ. умал. охлювче, мн. охлювчета, ср. |
| охна - охнеш, мин. св. охнах, мин. прич. охнал, св. — вж. охвам. |
| охо - междум. 1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла! 2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се взем... |
| охолен - охолна, охолно, мн. охолни, прил. Който е изпълнен с изобилие, доволство. Охолен живот. // същ. охолност, охолността, ж. |
| охолство - само ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство. |
| охота - само ед. 1. Желание, стремеж, влечение. 2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота. |
| охра - само ед. Минерално багрило с жълт до червеникавокафяв цвят. |
| охрана - само ед. 1. Група, която охранява. Въоръжена охрана. 2. Охраняване, пазене. |
| охранвам - охранваш, несв. и охраня, се.; кого/ какво. Давам да яде много, за да затлъстее; угоявам. |
| охранен - охранена, охранено, мн. охранени, прил. Дебел, тлъст. Охранена овца. |
| охранител - охранителят, охранителя, мн. охранители, м. Лице, което охранява. |
| охранителен - охранителна, охранително, мн. охранителни, прил. Който служи за охраняване; предпазен. Охранителна система. |