| Буква О |
|---|
| обет - мн. обети, (два) обета, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност. |
| обетован - обетована, обетовано, мн. обетовани, прил. Обещан, желан. • Обетована земя. Място на изобилие и щастие, към което се стремим. |
| обеца - мн. обеци, ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс.... |
| обещавам - обещаваш, несв. и обещая, св. 1. Какво, на кого. Задължавам се да извърша нещо. Обещах да се върна навреме. 2. Прен. Какво. Проявя... |
| обещание - мн. обещания, ср. Доброволно задължение, обричане да се извърши нещо. Ще изпълня обещанието си. |
| обещая - обещаеш, мин. св. обещах, мин. прич. обещал, св. — вж. обещавам. |
| обжалвам - обжалваш, несв. и обжаля, св.; какво. Изисквам от по-висша съдебна инстанция преглед на дело, ревизиране на присъда. Ще обжалвам п... |
| обжаля - обжалиш, мин. св. обжалих, мин. прич. обжалил, св. — вж. обжалвам. |
| обзаведа - обзаведеш, мин. св. обзаведох, мин. прич. обзавел, св. — вж. обзавеждам. |
| обзавеждам - обзавеждаш, несв. и обзаведа, св.; какво. Снабдявам с необходимите за живеене и работа неща; мебелирам. Обзавеждам новия си апарта... |
| обзавеждане - мн. обзавеждания, ср. Вещите, необходими за живот и работа; мебелировка. Съвременно обзавеждане. |
| обзалагам се - обзалагаш се, несв. и обзаложа се, св. Правя облог; хващам се на бас. Обзалагам се, че те ще ги надиграят. |
| обзаложа се - обзаложиш се, мин. св. обзаложих се, мин. прич. обзаложил се, св. — вж. обзалагам се. |
| обзема - обземеш, мин. св. обзех, мин. прич. обзел, св. — вж. обземам. |
| обземам - обземаш, несв. и обзема, св.; какво/кого. 1. Обхващам от всички страни. Огънят обзе високите борове. 2. Прен. Завладявам, обхващам... |
| обзор - мн. обзори, (два) обзора, м.1. Преглед на обединени от обща тема явления. Политически обзор.2. Възможност за обхващане с поглед на... |
| обигравам се - обиграваш се, несв. и обиграя се, св. Свиквам да работя с нещо, привиквам с нещо или с някого; придобивам опитност. Той се обигра ... |
| обигран - обиграна, обиграно, мн. обиграни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност. // същ. обиграност, обиграността. |
| обиграя се - обиграеш се, мин. св. обиграх се, мин. прич. обиграл се, св. — вж. обигравам се. |
| обида - мн. обиди, ж. 1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди. 2. Чувството, което предизвиква та... |
| обиден - обидена, обидено, мн. обидени, прил. 1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка. 2. Който изразява ч... |
| обидчив - обидчива, обидчиво, мн. обидчиви, прил. Който лесно се обижда. |
| обидя - обидиш, мин. св. обидих, мин. прич. обидил, св. — вж. обиждам. |
| обиждам - обиждаш, несв. и обидя, св.; кого. Нанасям обида, оскърбявам. — обиждам се/обидя се. Чувствам се обиден. |
| обикалям - обикаляш, несв. и обиколя, св. 1. Как-вокого; около какво/кого. Движа се, минавам около нещо. Обикалям около езерцето. Обикалям къ... |
| обиквам - обикваш, несв. и обикна, св.; какво кого. Започвам да обичам, изпълвам се с обич. Обикнах този град. |
| обикна - обикнеш, мин. св. обикнах, мин. прич. обикнал, св. — вж. обиквам. |
| обикновен - обикновена, обикновено, мн. обикновени, прил. 1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек. 2. Който е най-разпрос... |
| обикновено - нареч. Най-често, редовно, винаги; по правило, по навик. Ставам обикновено към шест часа. |
| обиколен - обиколна, обиколно, мн. обиколни, прил. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут. |
| обиколка - мн. обиколки, ж. 1. Обикаляне, обхождане, движение около нещо. Трябва да направя две обиколки на стадиона. 2. Дължината на линията... |
| обиколя - обиколиш, мин. св. обиколих, мин. прич. обиколил, св. — вж. обикалям. |
| обилен - обилна, обилно, мн. обилни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна. // същ. о... |
| обилие - само ед. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо. |
| обир - мн. обири, (два) обира, м. 1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир. 2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чи... |
| обирам - обираш, несв. и обера, св. 1. Кого/какво. Извършвам обир. Обраха пощата! 2. Какво. Вземам, откъсвам, събирам. Обрах падналите круш... |
| обирач - мн. обирачи, м. Пренебр. Човек, който върши обир (в 1 и 2 знач.). // прил. обирачески, обираческа, обираческо, мн. обирачески. |
| обирачка - мн. обирачки, ж. Жена обирач. |
| обирджия - мн. обирджии, м. Разг. Пренебр. Обирач. Може ли да си такъв обирджия, намали малко цените! |
| обирник - мн. обирници, м. Обирач. // прил. обирнически, обирническа, обирническо, мн. обирнически. Обирническа държава. |