Буква О |
окичвам - окичваш, несв. и окича, св.; какво/кого, с какво. Украсявам, за да изглежда по-добре или празнично. Окичиха портретите на св. св. ... |
оклюмам - оклюмаш, св. - вж. оклюмвам. |
оклюмвам - оклюмваш, несв. и оклюмам, св. 1. Навеждам, отпускам (глава, цвят). От горещината цветята оклюмаха. 2. Прен. Натъжавам се, посърва... |
око - мн. очи, ср. 1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи. 2. Зрение. Има точно око. • Без да ми мигне окото. Без да се колеба... |
окова - оковеш, мин. св. оковах, мин. прич. оковал, св. — вж. оковавам. |
оковавам - оковаваш, несв. и окова, св. 1. Кого. Поставям в окови. 2. Какво. Обковавам. 3. Прен. Каквокого. Стеснявам, ограничавам свободата,... |
окови - само мн. 1. Железни гривни, съединени с верига, които се поставят на арестувани или затворници; белезници. 2. Прен. Това, което ог... |
окозвам - окозваш, несв. и окозя, св.; какво. За коза — раждам яре. — окозвам се/окозя се. 1. За коза — раждам. 2. За яре — раждам се. |
окозя - окозиш, мин.св. окозих, мин. прич. окозил, св. — вж. окозвам. |
околен - околна, околно, мн. околни, прил. 1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой. 2. Който минава около нещо; стр... |
околийски - околийска, околийско, мн. околийски, прил. Истор. Който се отнася до околия. |
околия - мн. околии, ж. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Луковитска околия. |
околност - околността, мн. околности, ж. Местност, разположена около населено място или географски обект. В околностите на града е вилната зо... |
около - предлог. 1. За разположение от всички страни на един предмет. Около къщата са посадени цветя и дървета. 2. За отношение към обект,... |
околовръст - нареч. 1. Наоколо, от всички страни. 2. По обиколката на нещо. |
околовръстен - околовръстна, околовръстно, мн. околовръстни, прил. Който минава околовръст, който заобикаля. Околовръстно шосе. |
околосветски - околосветска, околосветско, мн. околосветски, прил. Който обикаля света. Околосветско пътешествие. |
окончавам - окончаваш, несв. Спец. Завършвам с граматическо окончание. Прилагателните имена от женски род окончават на -а. |
окончание - мн. окончания, ср. 1. Завършек, край на нещо. Нервни окончания. 2. Спец. Завършек на дума или форма, който изразява граматически з... |
окончателен - окончателна, окончателно, мн. окончателни, прил. Последен, краен; който не подлежи на промяна. Окончателно решение. |
окончателно - нареч. Съвсем, напълно, завинаги. Те окончателно се разделиха. |
окоп - мн. окопи, (два) окопа. 1. Спец. Изкоп в земята, използван като военно укритие. 2. Изкопан ров около нещо. |
окопавам - окопаваш, несв. и окопая, св.; какво. 1. Натрупвам пръст около растение, копая около него. 2. Преграждам с окоп. — окопавам се/ок... |
окопая - окопаеш, мин. св. окопах, мин. прич. окопал, св. — вж. окопавам. |
окопитвам се - окопитваш се, несв. и окопитя се, св. Съвземам се, идвам на себе си. Не мога да се окопитя след това преживяване. |
окопитя се - окопитиш се, мин. св. окопитих се, мин. прич. окопитил се, св. — вж. окопитвам се. |
окореня се - окорениш се, мин. св. окорених се, мин. прич. окоренил се, св. — вж. окореня-вам се. |
окоренявам се - окореняваш се, несв. и окореня се, св. За растение — пускам корен. Поставих лист от фикус в чаша с вода, за да се окорени. |
окосмен - окосмена, окосмено, мн. окосмени, прил. Който е покрит с косми. |
окосмя се - окосмиш се, мин. св. окосмих се, мин. прич. окосмил се, св. — вж. окосмявам се. |
окосмявам се - окосмяваш се, несв. и окосмя се, св. Покривам се с косми. Някои бозайници се раждат голи и после се окосмяват. |
окотвам - окотваш, несв. и окотя, св.; какво. За котка и други подобни животни - раждам малки. Зайката окоти 10 малки. - окотвам се/окотя се... |
окотя - окотиш, мин. св. окотих, мин. прич. окотил, св. — вж. окотвам. |
окрайнина - мн. окрайнини, ж. 1. Погранична област. 2. Крайна част на населено място. Живея в окрайнините на града. |
окраска - мн. окраски, ж. 1. Багра, шарка, цвят. Гората през есента има пъстра окраска. 2. Нюанс, оттенък в значението на дума. Стилистична ... |
окраставея - окраставееш, мин. св. окраставях, мин. прич. окраставял, св. — вж. окраставявам. |
окраставявам - окраставяваш, несв. и окраставея, св. Ставам крастав. |
окриля - окрилиш, мин. св. окрилих, мин. прич. окрилил, св. — вж. окрилявам. |
окрилявам - окриляваш, несв. и окриля, св.; кого. Давам смелост, въодушевявам, насърчавам. Съобщението за близката среща го окрили. |
окръг - мн. окръзи, (два) окръга, м. 1. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Варненски окръг. 2. Териториална единица п... |