Буква О |
отежня - отежниш, мин. св. отежних, мин. прич. отежнил, св. — вж. отежнявам. |
отежнявам - отежняваш, несв. и отежня, св.; какво. Правя нещо да стане по-трудно, по-тежко. Има обстоятелства, които отежняват вината му. |
отека - отечеш, мин. св. отекох, мин. прич. отекъл, св. — вж. отичам. |
отеквам - отекваш, несв. и отекна, св. 1. За звук — чувам се на голямо разстояние, разпространявам се; ехтя, кънтя. Писъкът отекна в цялото ... |
отекна - отекнеш, мин. св. отекнах, мин. прич. отекнал, св. — вж. отеквам. |
отелвам - отелваш, несв. и отеля, св. За крава, биволица — раждам. — отелвам се/отеля се. 1. За крава, биволица — раждам малко. 2. За теле, ... |
отеля - отелиш, мин. св. отелих, мин. прич. отелил, св. — вж. отелвам. |
отеснея - отеснееш, мин. св. отеснях, мин. прич. отеснял, св. — вж. отеснявам. |
отесня - отесниш, мин. св. отесних, мин. прич. отеснил, св. — вж. отеснявам. |
отеснявам - отесняваш, несв. и отеснея, св. Ставам тесен. Къщата отесня за нарасналото семейство. |
отехтя - отехтиш, мин. св. отехтях, мин. прич. отехтял, св. - вж. отехтявам. |
отехтявам - отехтяваш, несв. и отехтя, св. Преставам да ехтя, разнасям се надалече. |
отец - мн. отци, м. 1. Остар. Баща. 2. Название на свещеник, калугер или владика и обръщение към него. Отец Паисий. Отците влязоха в мето... |
отечествен - отечествена, отечествено, мн. отечествени, прил. 1. Който се отнася до отечеството. Отечествена война. 2. Който принадлежи на отеч... |
отечество - мн. отечества, ср. 1. Страната, в която съм се родил и живея; родина. 2. Страна, в която нещо се развива и разпространява. |
отживелица - мн. отживелици, ж. Нещо, което принадлежи на миналото и вече не е актуално. |
отживея - отживееш, мин. св. отживях, мин. прич. отживял, св. — вж. отживявам. |
отживявам - отживяваш, несв. и отживея, св. Изоставам от съвременността, принадлежа на миналото, остарявам. Много явления отживяха времето си.... |
отживялост - отживялостта, само ед., ж. Отживелица. |
отзад - нареч. 1. От задната страна на нещо. Мини отзад в градината. 2. Откъм гърба на нещо, зад гърба. |
отзарана - нареч. Тая сутрин, днес предобед. |
отзема - отземеш, мин. св. отзех, мин. прич. отзел, св. — вж. отземам. |
отземам - отземаш, несв. и отзема, св.; от какво. Вземам част от нещо; отделям, като намалявам количеството. — отземам си/отзема си. Получав... |
отзив - мн. отзиви, (два) отзива, м. 1. Публично изказване на мнение за нещо, оценка. Положителен отзив за културна проява. 2. Отзвук, отг... |
отзивчив - отзивчива, отзивчиво, мн. отзивчиви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив ... |
отзова - отзовеш, мин. св. отзовах, мин. прич. отзовал, св. — вж. отзовавам. |
отзовавам - отзоваваш, несв. и отзова, се.; кого. Официално връщам свой представител, изпратен с мисия някъде. Отзовавам посланика. — отзовава... |
отивам - отиваш, несв. и отида, св. 1. Движа се в определена посока или с определена цел. Отивам на работа. 2. За материал — изразходва се,... |
отигравам - отиграваш, несв. и отиграя, св. 1.Какво. Възвръщам или спечелвам чрез игра. Ще отиграя даровете на сватбата. 2. В спорта — реализи... |
отида - отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. отишъл, св. - вж. отивам. |
отит - мн. отити, (два) отита, м. Спец. Възпаление на външното или средното ухо. |
отичам - отичаш, несв. и отека, св. Подпухвам, надебелявам, подувам се. Кракът му отече. |
откажа - откажеш, мин. св. отказах, мин. прич. отказал, св. — вж. отказвам. |
отказ - мн. откази, (два) отказа, м. 1. Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си. 2. Прекратяване на действието, спиране на меха... |
отказвам - отказваш, несв. и откажа, св. 1. На кого. Отговарям отрицателно на молба, покана, искане; не се съгласявам, не приемам. Отказах му... |
откак - нареч. Откакто. |
откакто - нареч. От момента, когато. Откакто съм тук не съм виждал такъв сняг. |
откарам - откараш, св. — вж. откарвам. |
откарвам - откарваш, несв. и откарам, св.; какво/ кого. 1. Карам с превозно средство от мястото, където се намирам, до друго място. Откарай д... |
откача - откачиш, мин. св. откачих, мин. прич. откачил, св. - вж. откачвам. |