| Буква О |
|---|
| охраня - охраниш, мин. св. охраних, мин. прич. охранил, св. — вж. охранвам. |
| охранявам - охраняваш, несв.; кого/какво. Пазя, предпазвам; бдя за сигурността. Охранявам завод. |
| охрупам - охрупаш, св. — вж. охрупвам. |
| охрупвам - охрупваш, несв. и охрупам, св.; какво. С хрупане изяждам. |
| охтика - само ед. Разг. Белодробна туберколоза. |
| охтичав - охтичава, охтичаво, мн. охтичави, прил. Разг. Болен от охтика. |
| охулвам - охулваш, несв. и охуля, св.; кого/какво. С хулене обиждам, очерням много. |
| охуля - охулиш, мин. св. охулих, мин. прич. охулил, св. — вж. охулвам. |
| оцапам - оцапаш, св. — вж. оцапвам. |
| оцапвам - оцапваш, несв. и оцапам, св.; кого/какво. С цапане замърсявам. — оцапвам се/оцапам се. Цапам себе си, намърсявам се. • Оцапвам я. ... |
| оцветител - оцветителят, оцветителя, мн. оцветители, (два) оцветителя, м. Вещество, което се използва за оцветяване. |
| оцветителен - оцветителна, оцветително, мн. оцветителни, прил. Който служи за оцветяване. |
| оцветя - оцветиш, мин. св. оцветих, мин. прич. оцветил, св. — вж. оцветявам. |
| оцветявам - оцветяваш, несв. и оцветя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане цветно. Оцветявам картините в книгата. 2. Прен. Доизмислям, преувели... |
| оцелея - оцелееш, мин. св. оцелях, мин. прич. оцелял, св. — вж. оцелявам. |
| оцелявам - оцеляваш, несв. и оцелея, св. Оставам цял, невредим, здрав. След катастрофата оцеля само по-малкото им дете. |
| оценител - оценителят, оценителя, мн. оценители, м. Служител, който оценява стоки, имоти и др., който поставя оценка. |
| оценителка - мн. оценителки, ж. Жена оценител. |
| оценка - мн. оценки, ж. 1. Определяне стойността на нещо. 2. Размер на стойността при определени условия. 3. Мнение за качествата на някого... |
| оценя - оцениш, мин. св. оцених, мин. прич. оценил, св. — вж. оценявам. |
| оценявам - оценяваш, несв. и оценя, св.; какво/кого. Правя оценка, преценявам. Оценявам апартамент. Оценявам отговор на ученик. |
| оцет - само ед. Течност с кисел вкус, получена при вторична ферментация под действието на бактерии върху вино, бира, плодови сокове и др. |
| оцетен - оцетна и оцетена, оцетно и оцетено, мн. оцетни и оцетени, прил. 1. Който се отнася до оцет. 2. Който е предназначен за оцет. Оцетн... |
| оцъкля - оцъклиш, мин. св. оцъклих, мин. прич. оцъклил, св. - вж. оцъклям. |
| оцъклям - оцъкляш, несв. и оцъкля, св. Разг. Придавам студен блясък. — оцъклям се/оцъкля се. 1. Стоя с широко отворени очи; опулвам се. 2. Г... |
| очаквам - очакваш, несв. 1. Кого/какво. Чакам нетърпеливо. Очаквам писмото ти. 2. Какво. Надявам се, иска ми се. Очаквам всичко да бъде наре... |
| очаквателен - очаквателна, очаквателно, мн. очаквателни, прил. Който съдържа или изразява очакване. Очаквателен поглед. |
| очаровам - очароваш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам възхищение, харесвам се много. Изпълнението му очарова публиката. — очаровам се. И... |
| очарование - мн. очарования, ср. Обаяние, прелест. |
| очарователен - очарователна, очарователно, мн. очарователни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче. |
| очебиен - очебийна, очебийно, мн. очебийни, прил. Който много лесно се открива, много добре се забелязва. Очебийна разлика. |
| очеваден - очевадна, очевадно, мн. очевадни, прил. Разг. Съвсем явен; очебиен. |
| очевадка - мн. очевадки, ж. Разг. Лоша, проклета жена. |
| очевадник - мн. очевадници, м. Разг. Лош, проклет човек. |
| очевиден - очевидна, очевидно, мн. очевидни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък. |
| очевидец - мн. очевидци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел. |
| очевидка - мн. очевидки, ж. Жена очевидец. |
| очен - очна, очно, мн. очни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести. |
| очерк - мн. очерци, (два) очерка м. 1. Спец. Неголямо литературно произведение, в което се описват действителни лица, събития, явления и д... |
| очеркист - мн. очеркисти, м. Писател или журналист, който пише очерци. |