| Буква О |
|---|
| отстрана - и отстрани нареч. 1. Вляво или вдясно от нещо, но не отпред. Мини отстрани. 2. Откъм страничната част на нещо. Отстрани книгата е ... |
| отстрани - нареч. — вж. отстрана. |
| отстраня - отстраниш, мин. св. отстраних, мин. прич. отстранил, св. — вж. отстранявам. |
| отстранявам - отстраняваш, несв. и отстраня, св. 1. Какво/ кого. Дръпвам, отмествам настрани. Отстрани детето от прозореца. 2. Кого. Временно ка... |
| отстъп - само ед. 1. Отстъпване. 2. Спец. Във фонетиката — етап от учленяването на говорните звукове, при който говорните органи се връщат ... |
| отстъпателен - отстъпателна, отстъпателно, мн. отстъпателни, прил. Който е свързан с отстъпване. |
| отстъпвам - отстъпваш, несв. и отстъпя, св. 1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад. 2. За бойна група - оттеглям се под натиска н... |
| отстъпка - мн. отстъпки, ж. 1. Сума, която се приспада от първоначална цена. Стоките се продават с отстъпка. 2. Отказване от собствени права ... |
| отстъпление - мн. отстъпления, ср. 1. Оттегляне на войски поради надмощие на противника. 2. Отклонение от темата. Лирическо отстъпление. |
| отстъпник - мн. отстъпници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи. |
| отстъпница - мн. отстъпници, ж. Жена отстъпник. |
| отстъпчив - отстъпчива, отстъпчиво, мн. отстъпчиви, прил. Който е склонен лесно да отстъпва в полза на другите или от идеите си. |
| отсъдя - отсъдиш, мин. св. отсъдих, мин. прич. отсъдил, св. — вж. отсъждам. |
| отсъждам - отсъждаш, несв. и отсъдя, св. 1. Какво. Определям нещо, решавам. Нека той отсъди кой е виновен. 2. Какво. Назначавам извършването ... |
| отсъствам - отсъстваш, несв. 1. Не съм в наличие, не съществувам, липсвам. Отсъстват доказателства за вината му. 2. Не съм на дадено място, не... |
| отсъствие - мн. отсъствия, ср. 1. Само ед. Положение на неналичие на някого или нещо. Отсъствие на средства. 2. Неявяване на някого на определ... |
| отсъствувам - отсъствуваш, несв. Отсъствам. |
| отсявам - отсяваш, несв. и отсея, св. 1. Какво. Отделям чрез сеене необходимото количество. Отсей малко брашно за тортата. 2. Прен. Какво/ко... |
| отсядам - отсядаш, несв. и отседна, св. 1. Диал. Какво. Слизам от нещо, върху което съм седнал. Отседни коня! 2. Разг. Какво. Освобождавам, ... |
| отсянка - мн. отсенки, ж. — вж. отсенка. |
| оттам - нареч. 1. От мястото, за което се говори; от онова място. Оттам се вижда морето. 2. През мястото, за което се говори; през онова м... |
| оттатък - нареч. 1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния. 2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък. |
| оттатъшен - оттатъшна, оттатъшно, мн. оттатъш-ни, прил. Който се намира оттатък. На отта-тъшния връх. |
| оттегля - оттеглиш, мин. св. оттеглих, мин. прич. оттеглил, св. — вж. оттеглям. |
| оттеглям - оттегляш, несв. и оттегля, св. 1. Какво/ кого. Отдръпвам назад. Трябва да оттеглите войските си. 2. Какво. Отказвам се от нещо нап... |
| оттека се - оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. - вж. оттичам се. |
| оттенък - мн. оттенъци, (два) оттенъка, м. Отсянка, нюанс. |
| оттичам се - оттичаш се, несв. и оттека се, св. За вода и други течности — не се задържам, а като тека, се отдалечавам. Водата, която се събра ... |
| оттогава - нареч. От момента, за който се говори; от онзи момент. Оттогава не сме се срещали. |
| оттук - нареч. 1. От това място. Оттук ще продължиш сам. 2. През това място. Оттук минава основното автомобилно движение на града. 3. От т... |
| оттук-оттам - нареч. От различни места. Събира средства оттук-оттам. |
| оттука - нареч. Оттук. |
| отупам - отупаш, св. — вж. отупвам. |
| отупвам - отупваш, несв. и отупам, св.; какво. С тупане почиствам. Отупа шапката си от снега. — отупвам се/отупам се. Отупвам сам себе си, п... |
| отуча - отучиш, мин. св. отучих, мин. прич. отучил, св. — вж. отучвам. |
| отучвам - отучваш, несв. и отуча, св.; кого/какво. Заставям да се откаже от някакъв навик. Трябва да отучиш кучето си да влиза в стаята ми. ... |
| отхапвам - отхапваш, несв. и отхапя, св.; какво. Отделям, откъсвам с хапане. Котката отхапа главата на уловената мишка. |
| отхапя - отхапеш, мин. св. отхапах, мин. прич. отхапал, св. — вж. отхапвам. |
| отхвръквам - отхвръкваш, несв. и отхвръкна, св. 1. Отлитам. 2. Отскачам встрани след удар или притискане. Топката отхвръкна и удари стоящата на... |
| отхвръкна - отхвръкнеш, мин. св. отхвръкнах, мин. прич. отхвръкнал, св. — вж. отхвръквам. |