оправдаваш, несв. и
оправдая, св. 1.
Кого.
Оневинявам,
освобождавам от съдебно
обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда. 2. Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. Оправдавам даденото ми звание. 3. Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. Реколтата оправда вложения труд и средства. 4. Какво, с какво. Удостоверявам правилността на нещо. Оправдавам разходите с документ. - оправдавам се/ оправдая се.