| Буква О |
|---|
| отбир - само ед. Диал. Хубаво и здраво грозде, оставено за съхранение по-дълго време. |
| отбирам - отбираш, несв. и отбера, св. 1. Какво. Отделям най-хубавото, най-доброто по качество. Отбра най-едрите плодове. 2. Разг. Разбирам,... |
| отбия - отбиеш, мин. св. отбих, мин. прич. отбил, св. — вж. отбивам. |
| отблагодаря се - отблагодариш се, мин. св. отблагодарих се, мин. прич. отблагодарил се, св. — вж. отблагодарявам се. |
| отблагодарявам се - отблагодаряваш се, несв. и отблагодаря се, св. Отплащам се за оказана услуга или помощ. |
| отблизо - нареч. От близко разстояние. Разгледах находката отблизо. |
| отблъсвам - отблъсваш, несв. Отблъсквам. |
| отблъсквам - отблъскваш, несв. и отблъсна, се. 1. Какво/кого. Отстранявам, отдалечавам чрез тласък. 2. Какво. Отбивам, отхвърлям нападение или ... |
| отблъсна - отблъснеш, мин. св. отблъснах, мин. прич. отблъснал, св. — вж. отблъсквам. |
| отблясък - мн. отблясъци, м. 1. Сияние на отразена светлина. Последни слънчеви отблясъци. 2. Прен. Остатъци, проява от нещо съществувало. Отб... |
| отбой - отбоят, отбоя, само ед., м. Сигнал за край на действие. Сигнал отбой след тревога. • Бия отбой. 1. Давам сигнал за край на някакво... |
| отбор - само ед. 1. Отбиране, подбиране. Естествен отбор. 2. Избрана част от нещо, най-доброто. Отбор юнаци. |
| отборен - отборна, отборно, мн. отборни, прил. Който се отнася до отбор. Отборно класиране. |
| отбрадя - отбрадиш, мин. св. отбрадих, мин. св. отбрадил, св. — вж. отбраждам. |
| отбраждам - отбраждаш, несв. и отбрадя, св.; кого. Разг. Свалям, махам забрадка. Отбради детето. |
| отбран - отбрана, отбрано, мн. отбрани, прил. 1. Който притежава добри качества; отделен заради качеството си. Отбрани ястия. 2. Забележите... |
| отбрана - само ед. 1. Защита, действие срещу нападение. 2. Съвкупност от средства за защита от враг. Действия за осигуряване на отбраната на... |
| отбранителен - отбранителна, отбранително, мн. отбранителни, прил. Който се използва за отбрана, служи за отбрана. Отбранителни действия. |
| отбраня - отбраниш, мин. св. отбраних, мин. прич. отбранил, св. — вж. отбранявам. |
| отбранявам - отбраняваш, несв. и отбраня, св.; какво/кого. 1. Отбивам противниково нападение; пазя. Отбраняваха селото цяла нощ от вражеските н... |
| отброя - отброиш, мин. св. отброих, мин. прич. отброил, св. — вж. отброявам. |
| отброявам - отброяваш, несв. и отброя, св.; какво. Отделям с броене. Отброи сто лева. |
| отбягвам - отбягваш, несв. и отбягна, св. 1. Кого. Не желая да се срещна с някого, страня. Защо ме отбягваш? 2. Какво. Старая се да отклоня, ... |
| отбягна - отбегнеш, мин. св. отбягнах, мин. прич. отбягнал, св. — вж. отбягвам. |
| отвара - мн. отвари, ж. Течност, в която са варени билки или друго нещо. Оризова отвара. |
| отварачка - мн. отварачки, ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани, консерви. Отварачка за консерви. |
| отварям - отваряш, несв. и отворя, св. 1. Какво. Правя достъпна вътрешността на нещо, като премествам подвижна част. Отвори вратата. Отвори ... |
| отведа - отведеш, мин. св. отведох, мин. прич. отвел, св. — вж. отвеждам. |
| отведнъж - нареч. 1. Изведнъж, внезапно. 2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя. |
| отвеждам - отвеждаш, несв. и отведа, св. 1. Кого/ какво. Водя на друго място, другаде. Отведоха госта в хотела. Пътят ни отвежда в гората. 2.... |
| отвеки - нареч. Разг. Винаги, от много отдавна. |
| отверстие - мн. отверстия, ср. Отвърстие. |
| отвертка - мн. отвертки, ж. Инструмент за завиване и отвиване на винтове. |
| отвес - мн. отвеси, (два) отвеса, м. Приспособление от метална тежест, окачена на свободен конец или връв, с което се определя вертикално ... |
| отвесен - отвесна, отвесно, мн. отвесни, прил. 1. Който сключва пръв ъгъл с основата, от която се издига; перпендикулярен, вертикален. 2. Мн... |
| ответник - мн. ответници, м. Спец. Лице, срещу което е предявен съдебен иск. |
| ответница - мн. ответници, ж. Жена ответник. |
| отвея - отвееш, мин. св. отвях, мин. прич. отвял, св. — вж. отвявам. |
| отвивам - отвиваш, несв. и отвия, св. 1. Кого/ какво. Свалям, махам завивка. 2. Какво. Развивам. Отвий малко конец, от макарата. 3. Какво. О... |
| отвия - отвиеш, мин. св. отвих, мин. прич. отвил, св. — вж. отвивам. |