| Буква О |
|---|
| обиск - мн. обиски, (два) обиска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити... |
| обискирам - обискираш, несв. и св.; кого какво. Извършвам обиск; претърсвам. Обискираха него и жилището му. |
| обистря - обистриш, мин. св. обистрих, мин. прич. обистрил, св. — вж. обистрям. |
| обистрям - обистряш, несв. и обистря, св.; какво. Направям нещо да стане бистро; избистрям. — обистрям се/обистря се. Ставам бистър. |
| обитавам - обитаваш, несв. Живея някъде; пребивавам, населявам. Първобитните хора са обитавали пещерите. |
| обитаем - обитаема, обитаемо, мн. обитаеми, прил. 1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата. 2. Който е годен за ... |
| обиталище - мн. обиталища, ср. Остар. Жилище, място за живеене. Сега замъкът е обиталище на призраци. |
| обитател - обитателят, обитателя, мн. обитатели, м. Постоянен жител. Обитателите на другите апартаменти са недоволни от постоянния шум. |
| обитателка - мн. обитателки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа. |
| обител - обителта, мн. обители, ж. Остар. Манастир. Древна обител. |
| обиход - само ед. Постоянна всекидневна употреба, обичайна подредба. |
| обиходен - обиходна, обиходно, мн. обиходни, прил. Който е в обиход; всекидневен, обичаен. |
| обица - мн. обици, ж. Обеца. |
| обич - обичта, само ед., ж. 1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич. 2. Любов. Китка за... |
| обичаен - обичайна, обичайно, мн. обичайни, прил. Привичен, обикновен. Тя му каза обичайните за такъв случай думи. // същ. обичайност, обича... |
| обичай - обичаят, обичая, мн. обичаи, (два) обичая, м. 1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни об... |
| обичам - обичаш, несв. 1. Кого/какво. Изпитвам обич към някого или нещо. Обичам майка си. Обичам дома си. 2. Желая, искам, приятно ми е да ... |
| обичан - обичана, обичано, мн. обичани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение. |
| обичен - обична, обично, мн. обични, прил. Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра. |
| обичка - мн. обички, ж. 1. Малка обеца. 2. Само мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци. |
| обичлив - обичлива, обичливо, мн. обичливи, прил. Който предизвиква обич. Обичливо дете. // същ. обичливост, обичливостта, ж. |
| обков - само ед. Златна, сребърна или метална украса на предмет. Иконата е със златен обков. |
| обкова - обковеш, мин. св. обковах, мин. прич. обковал, св. — вж. обковавам. |
| обковавам - обковаваш, несв. и обкова, св.; какво. Кова около нещо, покривам външната му част. Обкова тавана с дърво. |
| обкопавам - обкопаваш, несв. и обкопая, св.; какво. Копая около нещо или в дълбочина; окопавам (в 1 знач.). Обкопавам дърветата. |
| обкопая - обкопаеш, мин. св. обкопах, мин. прич. обкопал, св. — вж. обкопавам. |
| обкръжа - обкръжиш, мин. св. обкръжих, мин. прич. обкръжил, св. — вж. обкръжавам. |
| обкръжавам - обкръжаваш, несв. и обкръжа, св.; кого/какво. 1. Заграждам от всички страни. Ловците обкръжиха лисицата. 2. Разположен съм от всич... |
| обкръжение - мн. обкръжения, ср. 1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение. 2. Прен. Приближени хора от кръга... |
| облага - мн. облаги, ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си. |
| облагаем - облагаема, облагаемо, мн. облагаеми, прил. Който подлежи на облагане с данък. Облагаеми доходи. |
| облагам - облагаш, несв. и обложа, св. 1. Разг. Какво. Подлепвам, подплатявам, поставям нещо върху повърхността на съд. Облагам кутията с ка... |
| облагодетелствам - облагодетелстваш, несв. и св.; кого/какво. Създавам благоприятни условия за някого или нещо; подпомагам (обикн. незаслужено). Обла... |
| облагодетелствувам - облагодетелствуваш, несв. и св. Облагодетелствам. |
| облагородя - облагородиш, мин. св. облагородих, мин. прич. облагородил, св. - вж. облагородявам. |
| облагородявам - облагородяваш, несв. и облагородя, св. 1. Кого. Правя благороден, духовно извисен. Изкуството облагородява хората. 2. Какво. Подоб... |
| обладавам - обладаваш, несв. и обладая, св. 1. Какво. Притежавам, имам в собственост. 2. Кого/ какво. Завземам, обземам. Зли сили го обладаха.... |
| обладание - само ед. Остар. 1. Притежание на нещо; собственост. 2. Самообладание. Той запази обладание. |
| обладая - обладаеш, мин. св. обладах, мин. прич. обладал, св. — вж. обладавам. |
| облажа - облажиш, мин. св. облажих, мин. прич. облажил, св. — вж. облажавам. |