| Буква О |
|---|
| опвам - опваш, несв. и опна, св. Разг. Опъвам. |
| опека - мн. опеки, ж. Грижа за недееспособни лица или за малолетни. Вземам под опека. Родителска опека. |
| опекун - мн. опекуни, м. 1. Лице, на което е дадена опека върху някого. 2. Разг. Пренебр. Лице, което си присвоява право да се грижи за няк... |
| опекунка - мн. опекунки, ж. Жена опекун. |
| опело - мн. опела, ср. Църковен обред при погребение. |
| опепеля - опепелиш, мин. св. опепелих, мин. прич. опепелил, св. — вж. опепелявам. |
| опепелявам - опепеляваш, несв. и опепеля, св.; какво. Покривам с пепел. |
| опера - мн. опери, ж. 1, Музикално-драматическо произведение, предназначено за изпълнение на сцена. 2. Театър, в който се представя такова... |
| оперативен - оперативна, оперативно, мн. оперативни, прил. 1. Спец. Който се отнася до военни операции (действия). Оперативна задача. 2. Който ... |
| оперативка - мн. оперативки, ж. Разг. Кратко работно съвещание по актуални въпроси. |
| оператор - мн. оператори, м. 1. Лекар, който извършва операции; хирург. 2. Лице, което заснима филм. 3. Лице, което ръководи различни произво... |
| операционен - операционна, операционно, мн. операционни, прил. Който се отнася до операция. Операционна зала (в болница и банка). Операционна бе... |
| операция - мн. операции, ж. 1. Медицинска помощ, изразяваща се в непосредствено механическо въздействие върху болни тъкани и органи чрез изря... |
| оперен - оперна, оперно, мн. оперни, прил. Който се отнася до опера. Оперна музика. |
| оперение - мн. оперения, ср. Покритие от пера у птиците. Кълвачът е с пъстро оперение. |
| оперета - мн. оперети, ж. Комична опера, в която пеенето се редува с говорене и танци. // прил. оперетен, оперетна, оперетно, мн. оперетни. |
| оперирам - оперираш, несв. и св. 1. Извършвам хирургическа, военна или финансова операция. 2. Прен. С какво. Ползвам се от нещо при изводи ил... |
| опетня - опетниш, мин. св. опетних, мин. прич. опетнил, св. — вж. опетнявам. |
| опетнявам - опетняваш, несв. и опетня, св.; кого/ какво. Петня, осрамвам, опозорявам. Опетни името си. — опетнявам се/опетня се. Опетнявам себ... |
| опечаля - опечалиш, мин. св. опечалих, мин. прич. опечалил, св. — вж. опечалявам. |
| опечалявам - опечаляваш, несв. и опечаля, св.; кого. Предизвиквам печал; наскърбявам, натъжавам. — опечалявам се/опечаля се. Изпълвам се с печа... |
| опея - опееш, мин. св. опях, мин. прич. опял, св. — вж. опявам. |
| опиат - мн. опиати, (два) опиата, м. 1. Спец. Лечебно средство с опий. 2. Вещество, което опива. Използва цигарите като опиат. |
| опивам - опиваш, несв. и опия, св. 1. Кого. Давам на някого да пие алкохол или други вещества, докато стане пиян. 2. За спиртни напитки — м... |
| опий - опият, опия, само ед., м. 1. Изсушен млечен сок от неузрели макови глави, употребяван като наркотично средство и лекарство. 2. Пре... |
| опилвам - опилваш, несв. и опиля, св.; какво. Изглаждам повърхност с пила. |
| опиля - опилиш, мин. св. опилих, мин. прич. опилил, св. — вж. опилвам. |
| опинци - само мн. Диал. Цървули. • Ще хвана на босия опинците. Ирон. Никого няма да заловя, да намеря. • Стягам си опинците. Готвя се за пъ... |
| опипам - опипаш, св. — вж. опипвам. |
| опипвам - опипваш, несв. и опипам, св. 1. Какво/ кого. Преценявам чрез пипане; пипам от всички страни. Опипа крака му, за да разбере има ли ... |
| опипом - нареч. С пипане, пипнешком. |
| опирам - опираш, несв. и опера, св.; какво. Пера докрай; изпирам. Опрах мръсните дрехи. • Опирам пешкира. Разг. Изтърпявам лошите последств... |
| опис - мн. описи, (два) описа, м. 1. Списък от отчетни, инвентаризирани предмети. Приемам помещението по опис. 2. Описване на вещи. |
| описание - мн. описания, ср. 1. Описване. 2. Съчинение, в което се излагат качествата на предмет или лице. Направи точно описание на местност... |
| описателен - описателна, описателно, мн. описателни, прил. Който съдържа описание на нещо или е свързан с него. Описателна част от изследване. ... |
| описвам - описваш, несв. и опиша, св. 1. Какво/ кого. Разказвам подробно устно или писмено. Описа пътуването си. 2. Какво. Систематично изла... |
| опит - мн. опити, (два) опита, м. 1. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания и умения. Жизнен опит. 2. Възпроизвеждане на някак... |
| опитам - опиташ, св. — вж. опитвам. |
| опитвам - опитваш, несв. и опитам, св. 1. Какво. Консумирам нещо в малко количество, за да разбера вкуса му. Опитах супата. 2. Проверявам ка... |
| опитен - опитна, опитно, мн. опитни, прил. 1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург. 2. Който е свързан с опити или е ... |