| Буква О |
|---|
| отръки - нареч. Разг. Удобно, сгодно. • Иде ми отръки. Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм. |
| отряд - мн. отряди, (два) отряда, м. Отред. |
| отрязвам - отрязваш, несв. и отрежа, св. 1. Какво, с какво. С рязане отделям част от нещо. Отряза парче плат с голямата ножица. 2. Прен. Какв... |
| отрязък - мн. отрязъци, (два) отрязъка, м. 1. Неголяма отрязана част от нещо. 2. Част от документ, която остава у подателя или плащащия; тал... |
| отсам - нареч. 1. От тази страна. Мини отсам. 2. От по-близката страна. • Отсам-оттатък. От всички страни. |
| отсамен - отсамна, отсамно, мн. отсамни, прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг. |
| отсевки - само мн. Хранителни отпадъци, получени при отсяване на зърнени храни. Храня птиците с отсевки. |
| отсега - нареч. От този момент нататък. Отсега се готви за екскурзията. |
| отседна - отседнеш, мин. св. отседнах, мин. прич. отседнал, св. — вж. отсядам. |
| отсека - отсечеш, мин. св. отсякох, мин. прич. отсякъл, св. — вж. отсичам. |
| отсенка - и отсянка, мн. отсенки, ж. 1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък. 2. Различие в проявата на едно чувство.... |
| отсетне - нареч. Разг. След това, по-късно. Отсетне ще мислим за връщане. |
| отсечен - отсечена, отсечено, мн. отсечени, прил. 1. Който е отделен чрез отсичане. Отсечено дърво. 2. Прен. Рязък, отривист. Отсечен ход. 3... |
| отсечка - мн. отсечки, ж. 1. Спец. Права линия, ограничена от двете страни. 2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опит... |
| отсея - отсееш, мин. св. отсях, мин. прич. отсял, св. — вж. отсявам. |
| отсипвам - отсипваш, несв. и отсипя, св.; от какво. Чрез сипване намалявам количеството на нещо. Отсипи от водата, защото е много. Отсипи ми ... |
| отсипя - отсипеш, мин. св. отсипах, мин. прич. отсипал, св. — вж. отсипвам. |
| отсичам - отсичаш, несв. и отсека, св. 1. Какво. Чрез сечене отделям, отрязвам. Отсече дървото. 2. Какво. Изговарям рязко, отчетливо. Отсича... |
| отскачам - отскачаш, несв. и отскоча, св. 1. Със скок се отмествам встрани. Бързо отскочи от минаващата кола. 2. Отделям се, отхвърлям се при... |
| отскок - мн. отскоци, (два) отскока, м. 1. Отскачане. След отскока падна. 2. Способност за скачане на височина или дължина при някои спорто... |
| отскоквам - отскокваш, несв. Отскачам. |
| отскоро - нареч. От неотдавна, от преди малко време. Познаваме се отскоро. |
| отскоча - отскочиш, мин. св. отскочих, мин. прич. отскочил, св. — вж. отскачам. |
| отскубвам - отскубваш, несв. и отскубна, св.; какво. Със скубане измъквам, изваждам. Отскубни няколко репички за салатата. — отскубвам се/отск... |
| отскубна - отскубнеш, мин. св. отскубнах, мин. прич. отскубнал, св. — вж. отскубвам. |
| отслабвам - отслабваш, несв. и отслабна, св. 1. Ставам по-слаб, намалявам теглото си. Не мога да отслабна. 2. Силата ми намалява. Дъждът отсла... |
| отслабна - отслабнеш, мин. св. отслабнах, мин. прич. отслабнал, св. — вж. отслабвам. |
| отслабя - отслабиш, мин. св. отслабих, мин. прич. отслабил, св. - вж. отслабвам. |
| отслужа - отслужиш, мин. св. отслужих, мин. прич. отслужил, св. — вж. отслужвам. |
| отслужвам - отслужваш, несв. и отслужа, св.; какво. 1. Изкарвам военната си служба. 2. Извършвам църковна служба. Попът отслужи за здраве. |
| отсрамвам - отсрамваш, несв. и отсрамя, св.; кого/какво. Правя нещо, за да избавя от срам или неловко положение. Отсрами целия род с песните с... |
| отсрамя - отсрамиш, мин. св. отсрамих, мин. прич. отсрамил, св. — вж. отсрамвам. |
| отсрамям - отсрамяш, несв. Отсрамвам. |
| отсреща - нареч. 1. На разположената срещу някого или нещо страна. Отсреща е киното. 2. От разположената срещу някого страна. Отсреща се зад... |
| отсрещен - отсрещна, отсрещно, мн. отсрещни, прил. Който е разположен отсреща. На отсрещния бряг. |
| отсроча - отсрочиш, мин. св. отсрочих, мин. прич. отсрочил, св. — вж. отсрочвам. |
| отсрочвам - отсрочваш, несв. и отсроча, св.; какво. Удължавам срока за извършване на нещо; отлагам. Отсрочвам плащанията по заем. |
| отсрочка - мн. отсрочки, ж. Отлагане за по-късно време на нещо. Получих отсрочка. |
| отстоя - отстоиш, мин. св. отстоях, мин. прич. отстоял, св. — вж. отстоявам. |
| отстоявам - отстояваш, несв. и отстоя,, св.; какво. Твърдо и последователно защитавам. Трябва да отстоявам идеите си. |