| Буква О |
|---|
| отшелник - мн. отшелници, м. 1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник. 2. Прен. Човек, който страни от друг... |
| отшелница - мн. отшелници, ж. Жена отшелник. |
| отшелничество - само ед. Отшелнически живот. |
| отшивам - отшиваш, несв. и отшия, св.; какво. Снемам, разшивам нещо зашито. Трябва да отшиеш емблемата от ръкава ми. |
| отшия - отшиеш, мин. св. отших, мин. прич. отшил, св. — вж. отшивам. |
| отшумя - отшумиш, мин. св. отшумях, мин. прич. отшумял, св. - вж. отшумявам. |
| отшумявам - отшумяваш, несв. и отшумя, св. 1. Спирам да шумя; утихвам. Бурята отшумя. 2. Прен. Преставам, изчезвам, свършвам. Болките бързо от... |
| отще ми се - мин. св. отщя ми се, мин. прич. от-щяло ми се, св. — вж. отщява ми се. |
| отщява ми - (ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и отще ми се, св. Не ми се иска повече, омръзва ми. Отщя ми се всичко. |
| отъждествя - отъждествиш, мин. св. отъждествих, мин. прич. отъждествил, св. — вж. отъждествявам. |
| отъждествявам - отъждествяваш, несв. и отъждествя, св.; кого/ какво. Смятам за тъждествен с нещо или някого; уподобявам. Отъждествявам в поезията ... |
| отъмвам - отъмваш, несв. и отъмна, св.; кого/какво. Диал. Отнемам, изтръгвам, измъквам. Едва отъмнах заека от кучетата. |
| отъмна - отъмнеш, мин. св. отъмнах, мин. прич. отъмнал, св. — вж. отъмвам. |
| отънея - отънееш, мин. св. отънях, мин. прич. отънял, св. — вж. отънявам. |
| отъня - отъниш, мин. св. отъних, мин. прич. отънил, се. — вж. отънявам. |
| отънявам - отъняваш, несв. и отънея, св. Ставам по-тънък, отслабвам. |
| отъпея - отъпееш, мин. св. отъпях, мин. прич. отъ-пял, св. — вж. отъпявам. |
| отъпя - отъпиш, мин. св. отъпих, мин. прич. отъпил, св. — вж. отъпявам. |
| отъпявам - отъпяваш, несв. и отъпея, св. 1. Ставам тъп. 2. Оглупявам. От еднообразната работа ще отъпея. |
| отърва - отървеш, мин. св. отървах, мин. прич. отървал св. — вж. отървавам. |
| отърва ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. Разг. Имам полза, изнася ми, изгодно ми е. Не ми отърва това разделяне. |
| отървавам - отърваваш, несв. и отърва, св.; кого/ какво. 1. Спасявам, избавям. 2. Разг. Спасявам се от нещо. Отървах боя. — отървавам се/ отър... |
| отъркам - отъркаш, св. — вж. отърквам. |
| отърквам - отъркваш, несв. и отъркам, св.; какво/кого. 1. С търкане почиствам. 2. С търкане допирам до нещо. Отърка гърба си о стената. - отъ... |
| отърсвам - отърсваш, несв. и отърся, св. 1. Какво. С тръскане свалям. Отърси снега от дрехата си. 2. Прен. Премахвам, отстранявам. — отърсвам... |
| отърся - отърсиш, мин. св. отърсих, мин. прич. отърсил, св. — вж. отърсвам. |
| отърча - отърчиш, мин. св. отърчах, мин. прич. отърчал, св. — вж. отърчавам. |
| отърчавам - отърчаваш, несв. и отърча, св. С тичане отивам някъде; изтичвам. |
| отявлен - отявлена, отявлено, мн. отявлени, прил. Обикн. пренебр. Който има силно проявени качества; открит, явен. Отявлен монархист. |
| отяде ми се - мин. св. отяде ми се, мин. прич. отяло ми се, св. — вж. отяжда ми се. |
| отяжда ми - (ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и отяде ми се, св. Не ми се иска повече да ям, омръзва ми. |
| отяждам си - отяждаш си, несв. и отям си, св. Ям до пълно насищане. |
| отяздвам си - отяздваш си, несв. и отяздя си, св. Яздя до пълно насищане, колкото искам. |
| отяздя си - отяздиш си, мин. св. отяздих си, мин. прич. отяздил си, св. — вж. отяздвам си. |
| отям си - отядеш си, мин. св. отядох си, мин. прич. отял си, св. — вж. отяждам си. |
| офанзива - мн. офанзиви, ж. 1. Спец. Нападение срещу противник на широк фронт. 2. Настъпление, нападение. // прил. офанзивен, офанзивна, офан... |
| офейкам - офейкаш, св. — вж. офейквам. |
| офейквам - офейкваш, несв. и офейкам, св. Разг. Избягвам, отдалечавам се. Щом го подгоних, офейка. |
| оферирам - оферираш, несв. и св.; какво. Правя оферта; предлагам. |
| оферта - мн. оферти, ж. Предложение за сключване на сделка; предложение. |