Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква О
оргазъм - само ед. Сладострастно усещане на задоволяване при полов акт.
орган - мн. органи, (два) органа, м. 1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган. 2. Оръдие, средство. Телевизия...
организатор - мн. организатори, м. Този, който организира нещо. // прил. организаторски, организаторска, организаторско, мн. организаторски. Орг...
организаторка - мн. организаторки, ж. Жена организатор.
организационен - организационна, организационно, мн. организационни, прил. Който се отнася до организация, до подготовката и провеждането на нещо. ...
организация - мн. организации, ж. 1. Само ед. Система от дейности за постигане на определена цел. Необходима е добра организация за успешно пров...
организирам - организираш, несв. и св. 1. Какво. Основавам, учредявам, създавам. 2. Какво. Подготвям, нагласявам. Организирам парти. 3. Какво/ко...
организъм - мн. организми, (два) организъма, м. 1. Живо тяло със съгласувано действащи органи. Растителен организъм. 2. Съвкупността от физиче...
органист - мн. органисти, м. Музикант, който свири на орган.
органистка - мн. органистки, ж. Жена органист.
органичен - органична, органично, мн. органични, прил. 1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход. 2. Който се отнася до същностт...
органически - органическа, органическо, мн. органически, прил. Органичен.
оргия - мн. оргии, ж. Разпуснато пиршество.
орда - мн. орди, ж. 1. Истор. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена. 2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда.
орден - мн. ордени, (два) ордена, м. 1. Метален знак за отличие, даван за особени заслуги. Орден за храброст. 2. Организация с определен у...
орденоносец - мн. орденоносци, м. Човек или организация, които са наградени с орден (в 1 знач.).
ордер - мн. ордери, (два) ордера, м. Спец. Писмено предписание или документ за получаване на нещо след предварителното му заплащане. Касов...
ординарен - ординарна, ординарно, мн. ординарни, прил. Остар. 1. Обикновен. Ординарен случай. 2. Редовен, щатен. Ординарен професор.
ординарец - мн. ординарци, м. Истор. Войник, който е изпълнявал лични услуги или служебни поръчения на офицер; вестовой.
ордината - мн. ординати, ж. Спец. Вертикална ос в координатна система.
ординатор - мн. ординитори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение.
ордьовър - мн. ордьоври, (два) ордьовъра, м. Блюдо, сервирано преди основното ястие; предястие.
оредея - оредееш, мин. св. оредях, мин. прич. оредял, св. — вж. оредявам.
оредявам - оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя.
орежа - орежеш, мин. св. орязах, мин. прич. орязал, св. — вж. орязвам.
орезиля - орезилиш, мин. св. орезилих, мин. прич. орезилил, св. — вж. орезилявам.
орезилявам - орезиляваш, несв. и орезиля, св.; какво/кого. Разг. Правя за резил; компрометирам, осрамвам. — орезилявам се/орезиля се. Ставам за...
орел - мн. орли, (два) орела, м. 1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности. 2. Прен. За смел, горд, силен човек. • Като о...
орен - орна, орно, мн. орни, прил. Който се оре. Орна земя.
ореол - мн. ореоли, (два) ореола, м. 1. Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб. 2. Сияние, блясък около свет...
орех - мн. орехи, (два) ореха, м. 1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове. 2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се...
орехов - орехова, орехово, мн. орехови, прил. 1. Който се отнася до орех (в 1 и 2 знач.). Орехово дърво. Орехови листа. 2. Който е направе...
ореховка - мн. ореховки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък.
орехче - мн. орехчета, ср. 1. Малък орех. 2. Малка птичка; мушитрън.
орешак - мн. орешаци, (два) орешака, м. Място, където растат много орехови дървета.
оригвам се - оригваш се, несв. и оригна се, св. Изкарвам въздух от стомаха през устата. След хранене трябва да изчакаш бебето да се оригне.
оригинал - мн. оригинали, (два) оригинала, м. 1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не коп...
оригинален - оригинална, оригинално, мн. оригинални, прил. 1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина...
оригиналнича - оригиналничиш, мин. св. оригиналничих, мин. прич. оригиналничил, несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да ...
оригна се - оригнеш се, мин. св. оригнах се, мин. прич. оригнал се, св. — вж. оригвам се.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: