| Буква О |
|---|
| оргазъм - само ед. Сладострастно усещане на задоволяване при полов акт. |
| орган - мн. органи, (два) органа, м. 1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган. 2. Оръдие, средство. Телевизия... |
| организатор - мн. организатори, м. Този, който организира нещо. // прил. организаторски, организаторска, организаторско, мн. организаторски. Орг... |
| организаторка - мн. организаторки, ж. Жена организатор. |
| организационен - организационна, организационно, мн. организационни, прил. Който се отнася до организация, до подготовката и провеждането на нещо. ... |
| организация - мн. организации, ж. 1. Само ед. Система от дейности за постигане на определена цел. Необходима е добра организация за успешно пров... |
| организирам - организираш, несв. и св. 1. Какво. Основавам, учредявам, създавам. 2. Какво. Подготвям, нагласявам. Организирам парти. 3. Какво/ко... |
| организъм - мн. организми, (два) организъма, м. 1. Живо тяло със съгласувано действащи органи. Растителен организъм. 2. Съвкупността от физиче... |
| органист - мн. органисти, м. Музикант, който свири на орган. |
| органистка - мн. органистки, ж. Жена органист. |
| органичен - органична, органично, мн. органични, прил. 1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход. 2. Който се отнася до същностт... |
| органически - органическа, органическо, мн. органически, прил. Органичен. |
| оргия - мн. оргии, ж. Разпуснато пиршество. |
| орда - мн. орди, ж. 1. Истор. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена. 2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда. |
| орден - мн. ордени, (два) ордена, м. 1. Метален знак за отличие, даван за особени заслуги. Орден за храброст. 2. Организация с определен у... |
| орденоносец - мн. орденоносци, м. Човек или организация, които са наградени с орден (в 1 знач.). |
| ордер - мн. ордери, (два) ордера, м. Спец. Писмено предписание или документ за получаване на нещо след предварителното му заплащане. Касов... |
| ординарен - ординарна, ординарно, мн. ординарни, прил. Остар. 1. Обикновен. Ординарен случай. 2. Редовен, щатен. Ординарен професор. |
| ординарец - мн. ординарци, м. Истор. Войник, който е изпълнявал лични услуги или служебни поръчения на офицер; вестовой. |
| ордината - мн. ординати, ж. Спец. Вертикална ос в координатна система. |
| ординатор - мн. ординитори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение. |
| ордьовър - мн. ордьоври, (два) ордьовъра, м. Блюдо, сервирано преди основното ястие; предястие. |
| оредея - оредееш, мин. св. оредях, мин. прич. оредял, св. — вж. оредявам. |
| оредявам - оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя. |
| орежа - орежеш, мин. св. орязах, мин. прич. орязал, св. — вж. орязвам. |
| орезиля - орезилиш, мин. св. орезилих, мин. прич. орезилил, св. — вж. орезилявам. |
| орезилявам - орезиляваш, несв. и орезиля, св.; какво/кого. Разг. Правя за резил; компрометирам, осрамвам. — орезилявам се/орезиля се. Ставам за... |
| орел - мн. орли, (два) орела, м. 1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности. 2. Прен. За смел, горд, силен човек. • Като о... |
| орен - орна, орно, мн. орни, прил. Който се оре. Орна земя. |
| ореол - мн. ореоли, (два) ореола, м. 1. Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб. 2. Сияние, блясък около свет... |
| орех - мн. орехи, (два) ореха, м. 1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове. 2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се... |
| орехов - орехова, орехово, мн. орехови, прил. 1. Който се отнася до орех (в 1 и 2 знач.). Орехово дърво. Орехови листа. 2. Който е направе... |
| ореховка - мн. ореховки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък. |
| орехче - мн. орехчета, ср. 1. Малък орех. 2. Малка птичка; мушитрън. |
| орешак - мн. орешаци, (два) орешака, м. Място, където растат много орехови дървета. |
| оригвам се - оригваш се, несв. и оригна се, св. Изкарвам въздух от стомаха през устата. След хранене трябва да изчакаш бебето да се оригне. |
| оригинал - мн. оригинали, (два) оригинала, м. 1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не коп... |
| оригинален - оригинална, оригинално, мн. оригинални, прил. 1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина... |
| оригиналнича - оригиналничиш, мин. св. оригиналничих, мин. прич. оригиналничил, несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да ... |
| оригна се - оригнеш се, мин. св. оригнах се, мин. прич. оригнал се, св. — вж. оригвам се. |