| Буква О |
|---|
| овалям - оваляш, св. — вж. овалвам. |
| овардвам - овардваш, несв. и овардя, св.; кого/какво. Разг. Опазвам. |
| овардя - овардиш, мин. св. овардих, мин. прич. овардил, св. — вж. овардвам. |
| овация - мн. овации, ж. Обикн. мн. Възторжено одобрение или приветствие, бурно ръкопляскане. Песента получи овациите на публиката. |
| овдовея - овдовееш, мин. св. овдовях, мин. прич. овдовял, св. — вж. овдовявам. |
| овдовявам - овдовяваш, несв. и овдовея, св. Ставам вдовец или вдовица, изгубвам съпруга си поради смъртта му. |
| овен - мн. овни, (два) овена, м. 1. Мъжка овца. 2. Название на първата зодия в зодиакалния цикъл (м. март — април). |
| оверлог - мн. оверлози, (два) оверлога, м. Вид шивашка машина за обработване на подгъви и за шиене на трикотажни изделия. |
| овес - само ед. Зърнена култура и плодовете и, използвани преди всичко в животновъдството за храна. // прил. овесен, овесена, овесено, мн... |
| овесище - мн. овесища, ср. Остатъци от овесена нива след пожънването и. |
| овехтея - овехтееш, мин. св. овехтях, мин. прич. овехтял, св. — вж. овехтявам. |
| овехтя - овехтиш, мин. св. овехтих, мин. прич. овехтил, св. — вж. овехтявам. |
| овехтявам - овехтяваш, несв. и овехтя, св.; какво. Разг. Правя да стане вехт или да изглежда вехт. |
| овея - овееш, мин. св. овях, мин. прич. овял, св. — вж. овявам. |
| овикам - овикаш, св. — вж. овиквам. |
| овиквам - овикваш, несв. и овикам, св. 1. Какво. С викане огласям определена територия. Овикаха цялата къща. 2. Кого. Карам се, нахоквам. По... |
| овладея - овладееш, мин. св. овладях, мин. прич. овладял, св. — вж. овладявам. |
| овладявам - овладяваш, несв. и овладея, св. 1. Какво. Присвоявам, правя свое владение, завладявам. 2. Кого. Обземам, обхващам. Страхът я овлад... |
| овлажнея - овлажнееш, мин. св. овлажнях, мин. прич. овлажнял, св. — вж. овлажнявам. |
| овлажня - овлажниш, мин. св. овлажних, мин. прич. овлажнил, св. — вж. овлажнявам. |
| овлажнявам - овлажняваш, несв. и овлажнея, св. Ставам влажен. Очите и овлажняват от щастие. |
| овошка - мн. овошки, ж. Дърво, което дава плод за ядене. Овошките цъфнаха. |
| овощар - овощарят, овощаря, мн. овощари, м. Човек, който отглежда овошки и/или продава плодовете им. // прил. овощарски, овощарска, овощарс... |
| овощарка - мн. овощарки, ж. Жена овощар. |
| овощарница - мн. овощарници, ж. Остар. Магазин, в който се продават плодове. |
| овощен - овощна, овощно, мн. овощни, прил. 1. В който има овошки. Овощна градина. 2. Който ражда овощия. Ябълката е овощно дърво. 3. Който ... |
| овощия - само мн. Плодове, които се употребяват за храна — ябълки, круши, кайсии, сливи и др. |
| овраг - мн. оврази, (два) оврага, м. Дълбока падина със стръмни брегове. |
| овреме - нареч. Разг. В необходимия момент или малко преди него. Изчезвай овреме, докато не са те открили тук. |
| овца - мн. овце и овци, ж. 1. Домашно животно с дебела вълна, отглеждано за мляко, месо, вълна. Мериносова овца. 2. Прен. Ирон. Кротък, г... |
| овцевъд - мн. овцевъди, м. Овчар. // прил. овцевъдски, овцевъдска, овцевъдско, мн. овцевъдски. |
| овцевъден - овцевъдна, овцевъдно, мн. овцевъдни, прил. Който е предназначен за отглеждане на овце. Овцевъдна ферма. |
| овцевъдство - само ед. Селскостопански отрасъл, свързан с отглеждане на овце. |
| овчар - овчарят, овчаря, мн. овчари, м. 1. Човек, който пасе овце. 2. Човек, който отглежда овце. // прил. овчаров, овчарова, овчарово, мн... |
| овчарка - мн. овчарки, ж. Жена овчар. |
| овчарник - мн. овчарници, (два) овчарника, м. Място с постройка, където се отглеждат овце. |
| овчарски - овчарска, овчарско, мн. овчарски, прил. Който се отнася до овчар или му принадлежи. Овчарски калпак. • Овчарско куче. Едро куче, к... |
| овчедушен - овчедушна, овчедушно, мн. овчедушни, прил. Покорен, глупав, със слаба воля. |
| овчедушие - само ед. Качество или проява на овчедушен. |
| овчи - овча, овче и овчо, мн. овчи, прил. 1. Присъщ на овца. Овче добродушие. 2. Получен от овца. Овче мляко. 3. Предназначен за овца. Ов... |