| Буква О |
|---|
| огнестрелен - огнестрелна, огнестрелно, мн. огнестрелни, прил. 1. Който стреля чрез взривяващи се вещества. Огнестрелно оръжие. 2. Който е причи... |
| огнеупорен - огнеупорна, огнеупорно, мн. огнеупорни, прил. Който може да издържи на високи температури; който не се запалва или топи, не се раз... |
| огниво - мн. огнива, ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък. |
| огнище - мн. огнища, ср. 1. Място, където се пали огън. Пламъкът на огнището осветяваше цялата стая. 2. Прен. Бащин дом, родна къща. 3. Пре... |
| огняр - огнярят, огняря, мн. огняри, м. Работник, който поддържа огъня в локомотив, в парова централа и др. // прил. огнярски, огнярска, о... |
| оголвам - оголваш, несв. и оголя, св. 1. Какво. Събличам до голо, откривам голо място. Оголвам тялото си. 2. Какво. Откривам, показвам; изпр... |
| оголея - оголееш, мин. св. оголях, мин. прич. оголял, св. — вж. оголявам. |
| оголя - оголиш, мин. св. оголих, мин. прич. оголил, св. — вж. оголвам. |
| оголявам - оголяваш, несв, и оголея, св. 1. Ставам гол, без облекло или покритие. Дърветата оголяха. 2. Прен. Осиромашавам, обеднявам. |
| огорча - огорчиш, мин. св. огорчих, мин. прич. огорчил, св. - вж. огорчавам. |
| огорчавам - огорчаваш, несв. и огорча, св.; кого. Причинявам огорчение, наскърбявам. Грубостта му я огорчи. — огорчавам се/огорча се. Изпитвам... |
| огорчение - мн. огорчения, ср. Неприятност, мъка, душевна болка, обида. |
| ограбвам - ограбваш, несв. и ограбя, св.; какво/кого. Грабя много, докрай; обирам. Ограбиха банката. |
| ограбя - ограбиш, мин. св. ограбих, мин. прич. ограбил, св. — вж. ограбвам. |
| ограда - мн. огради, ж. Съоръжение, издигнато около нещо, за да го предпазва. Около къщата се издигаше висока каменна ограда. |
| оградя - оградиш, мин. св. оградих, мин. прич. оградил, св. — вж. ограждам. |
| ограждам - ограждаш, несв. и оградя, св. 1. Какво. Поставям ограда около нещо. Оградих двора с тел. 2. Какво. Поставям знак около нещо. Оград... |
| огражданя се - огражданиш се, мин. св. огражданих се, мин. прич. огражданил се, св. — вж. огражданявам се. |
| огражданявам се - огражданяваш се, несв. и огражданя се, св. Разг. 1. Ставам гражданин, заживявам в град. 2. Повеждам съобразен с градските норми жи... |
| ограмотя - ограмотиш, мин. св. ограмотих, мин. прич. ограмотил, св. - вж. ограмотявам. |
| ограмотявам - ограмотяваш, несв. и ограмотя, св.; кого. Правя грамотен. — ограмотявам се/ ограмотя се. Ставам грамотен. |
| огранича - ограничиш, мин. св. ограничих, мин. прич. ограничил, св. — вж. ограничавам. |
| ограничавам - ограничаваш, несв. и огранича, св. 1. Какво. Поставям граница на нещо. Ограничихме престоя си, за да не затрудняваме домакините. 2... |
| ограничен - ограничена, ограничено, мн. ограничени, прил. 1. Който е с определени граници, с ограничения. 2. Прен. Незначителен, неголям. Огра... |
| ограничение - мн. ограничения, ср. 1. Ограничаване. 2. Правило, норма, които ограничават някакви действия. |
| ограничителен - ограничителна, ограничително, мн. ограничителни, прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна марки... |
| огрев - само ед. Топливо. Дърва за огрев. |
| огрея - огрееш, мин. св. огрях, мин. прич. огрял, св. — вж. огрявам. |
| огрибка - мн. огрибки, ж. Желязно приспособление за остъргване на нощви или загорели части от хляба. |
| огриза - огризеш, мин. св. огризах, мин. прич. огризал, св. - вж. огризвам. |
| огризвам - огризваш, несв. и огриза, св.; какво. 1. С гризане дояждам нещо. 2. Гриза по повърхността. |
| огризка - мн. огризки, ж. Остатък от нещо гризано. На масата имаше огризки от снощната вечеря. |
| огромен - огромна, огромно, мн. огромни, прил. 1. Много голям по размери, грамаден. Огромна сграда. 2. Много голям по сила, по степен, по зн... |
| огрубея - огрубееш, мин. св. огрубях, мин. прич. огрубял, св. — вж. огрубявам. |
| огрубя - огрубиш, мин. св. огрубих, мин. прич. огрубил, св. — вж. огрубявам. |
| огрубявам - огрубяваш и огрубея, св. Ставам груб, загрубявам. |
| огрявам - огряваш, несв. и огрея, св. 1. Какво/кого. Осветявам, стоплям. Слънцето огря поляната. 2. Какво. Нагрявам, стоплям. Огря ръцете си... |
| огъвам - огъваш, несв. и огъна, св.; какво. Извивам, превивам. Огъна желязото с голи ръце. — огъвам се/огъна се. 1. Извивам се, прегъвам се... |
| огън - огънят, огъня, мн. огньове, (два) огъня, м. 1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. ... |
| огърлие - мн. огърлия, ср. Платка, която се пришива върху дреха около гърлото. |