| Буква О |
|---|
| овъгля - овъглиш, мин. св. овъглих, мин. прич. овъглил, св. - вж. овъглявам. |
| овъглявам - овъгляваш, несв. и овъгля, св.; какво/ кого. Превръщам на въглен. Огънят овъгли дърветата. — овъглявам се/овъгля се. Ставам на въг... |
| овърдрафт - само ед. Спец. В банковото дело — договорено с банка допустимо надвишение на плащанията над остатъка по сметката. |
| овържа - овържеш, мин.св. овързах, мин. прич. овързал, св. — вж. овързвам. |
| овързвам - овързваш, несв. и овържа, св.; какво/ кого. Връзвам от всички страни, обвързвам. Овърза здраво пакета. |
| овършавам - овършаваш, несв. и овършея, св.; какво. Вършея в достатъчно количество или до края. Овършахме житото. |
| овършея - овършееш, мин. св. овършах, мин. прич. овършал, св. — вж. овършавам. |
| овъшкавея - овъшкавееш, мин. св. овъшкавях, мин. прич. овъшкавял, св. — вж. овъшкавявам. |
| овъшкавявам - овъшкавяваш, несв. и овъшкавея, св. Ставам въшкав. |
| овявам - овяваш, несв. и овея, св.; какво. Чрез веене почиствам, отделям зърно от примеси. Овя боба. |
| оглавник - мн. оглавници, (два) оглавника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му. • Слагам оглавник (... |
| оглавя - оглавиш, мин. св. оглавих, мин. прич. оглавил, св. — вж. оглавявам. |
| оглавявам - оглавяваш, несв. и оглавя, се.; какво. Заставам начело, ръководя. Новият министър-председател оглави правителството. |
| огладнея - огладнееш, мин. св. огладнях, мин. прич. огладнял, св. — вж. огладнявам. |
| огладнявам - огладняваш, несв. и огладнея, св. Ставам гладен. Който не работи, не огладнява. |
| огладя - огладиш, мин. св. огладих, мин. прич. огладил, св. — вж. оглаждам. |
| оглаждам - оглаждаш, несв. и огладя, св.; какво. 1. Направям да стане гладък. Оглади прегънатия лист с ръка. 2. Гладя с ютия до края; изглажд... |
| оглася - огласиш, мин. св. огласих, мин. прич. огласил, св. — вж. огласям. |
| огласявам - огласяваш, несв. Огласям. |
| огласям - огласяш, несв. и оглася, св.; какво. 1. Изпълвам с глас, със звук. Песента огласи планинските върхове. 2. Правя нещо известно на в... |
| оглед - мн. огледи, (два) огледа, м. Оглеждане на нещо. Преди търга ще има оглед на изложените автомобили. • С оглед. С намерение, със сме... |
| огледален - огледална, огледално, мн. огледални, прил. 1. Който е гладък и отразява като огледало. Огледална водна повърхност. Огледален образ... |
| огледало - мн. огледала, ср. 1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея пре... |
| огледам - огледаш, св. — вж. оглеждам. |
| оглеждам - оглеждаш, несв. и огледам, св.; кого/ какво. 1. Гледам от всички страни. Огледах апартамента. 2. Избирам. Оглеждам момиче за снаха... |
| оглождя - оглождеш и оглождиш, мин. св. оглозгах и оглождих, мин. прич. оглозгал и оглождил, се. — вж. оглозгвам. |
| оглозгам - оглозгаш, св. Оглождя. |
| оглозгвам - оглозгваш, несв. и оглождя, св.; какво. Глозгам докрай, всичко. Кучето оглозга всички кокали. |
| оглупея - оглупееш, мин. св. оглупях, мин. прич. оглупял, св. — вж. оглупявам. |
| оглупявам - оглупяваш, несв. и оглупея, св. Ставам глупав. |
| оглуша - оглушиш, мин. св. оглуших, мин. прич. оглушил, св. - вж. оглушавам. |
| оглушавам - оглушаваш, несв. и оглушея, св. Ставам глух. След големия взрив той оглуша. |
| оглушея - оглушееш, мин. св. оглушах, мин. прич. оглушал, св. — вж. оглушавам. |
| оглушителен - оглушителна, оглушително, мн. оглушителни, прил. Който може да оглуши; много силен. Оглушителен взрив. // същ. оглушителност, оглу... |
| оглушки - само мн. • Правя си оглушки. Преструвам се, че не чувам. |
| огневи - огнева, огнево, мн. огневи, прил. Спец. Който е свързан със стрелба. Огнева точка. • Огнева линия. Място на бойното поле, където с... |
| огнен - огнена, огнено, мн. огнени, прил. 1. Който се състои от огън. Огнени езици. 2. В който гори огън. Огнена пещ. 3. Прен. Пламенен, б... |
| огнеопасен - огнеопасна, огнеопасно, мн. огнеопасни, прил. Който лесно се запалва. Бензинът е огнеопасна течност. Огнеопасни материали. |
| огнепръскач - мн. огнепръскачи, м. Спец. Войник, който стреля с огнепръскачка. |
| огнепръскачка - мн. огнепръскачки, ж. Спец. Вид оръжие, което изстрелва огнена смес срещу противника. |