| Буква О |
|---|
| отменям - отменяш, несв. и отменя, св. 1. Какво. Премахвам, спирам валидността на нещо, обявявам за недействително. Отмениха тази наредба. 2... |
| отмервам - отмерваш, несв. и отмеря, св.; какво. 1. Чрез мерене отделям част от цяло. Отмери ми два метра от копринения плат. 2. С мерене опр... |
| отмеря - отмеряш, несв. Отмервам. |
| отмерям - отмеряш, несв. Отмервам. |
| отмествам - отместваш, несв. и отместя, св. 1. Какво/кого. С местене променям положението. Отмести стола по-близо до прозореца. 2. Какво. Пром... |
| отместя - отместиш, мин. св. отместих, мин. прич. отместил, св. — вж. отмествам. |
| отметка - мн. отметки, ж. Знак, направен на нещо, например при броене; белег, бележка. Сложи отметка в списъка срещу заглавието на всяка про... |
| отметна - отметнеш, мин. св. отметнах, мин. прич. отметнал, св. — вж. отмятам. |
| отмивам - отмиваш, несв. и отмия, св.; какво. 1. С миене почиствам. Отми пясъка от краката си. 2. За вода — отнасям пръстта от бреговете; по... |
| отмина - отминеш, мин. св. отминах, мин. прич. отминал, св. — вж. отминавам. |
| отминавам - отминаваш, несв. и отмина, св. 1. Какво/кого. Продължавам движението си покрай определен обект, отивам по-далече, по-нататък. Отми... |
| отмирам - отмираш, несв. и отмра, св. Преставам да съществувам, изчезвам постепенно. Старите отношения отмират. |
| отмия - отмиеш, мин. св. отмих, мин. прич. отмил, св. — вж. отмивам. |
| отмора - само ед. Почивка, отдих. Кът за отмора. |
| отморителен - отморителна, отморително, мн. отморителни, прил. Който отморява. |
| отморя се - отмориш се, мин. св. отморих се, мин. прич. отморил се, св. — вж. отморявам се. |
| отморявам се - отморяваш се, несв. и отморя се, св. Възстановявам силите си, почивам си. |
| отмра - отмреш, мин. св. отмрях, мин. прич. отмрял, св. — вж. отмирам. |
| отмразя - отмразиш, мин. св. отмразих, мин. прич. отмразил, св. — вж. отмразявам. |
| отмразявам - отмразяваш, несв. и отмразя, св.; какво. Затоплям нещо замръзнало; размразявам. |
| отмъквам - отмъкваш, несв. и отмъкна, св.; какво. 1. С мъкнене отнасям. Някакво животно отмъкна всички пиленца. Отмъкнах чувала до стената. 2... |
| отмъкна - отмъкнеш, мин. св. отмъкнах, мин. прич. отмъкнал, св. — вж. отмъквам. |
| отмъстител - отмъстителят, отмъстителя, мн. отмъстители, м. Човек, който отмъщава. |
| отмъстителен - отмъстителна, отмъстително, мн. отмъстителни, прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. Отмъстителен човек... |
| отмъстителка - мн. отмъстителки, ж. Жена отмъстител. |
| отмъстя - отмъстиш, мин. св. отмъстих, мин. прич. отмъстил, св. — вж. отмъщавам. |
| отмъстявам - отмъстяваш, несв. Отмъщавам. |
| отмъщавам - отмъщаваш, несв. и отмъстя, св.; на кого, за какво. Отвръщам на причинено зло със зло. Отмъстих на враговете си за мъченията. |
| отмъщение - мн. отмъщения, ср. 1. Само ед. Отмъщаване. 2. Ответна реакция при причиняване на зло; желание за мъст. Замисли страшно отмъщение. |
| отмяна - само ед. Разг. Заместване на някого в работата му. Тя е моята отмяна в домашната работа. |
| отмятам - отмяташ, несв. и отметна, св. 1. Какво. Отмествам покривало. Отметна одеялото. 2. Какво/кого. Отбелязвам. Отметна учениците, които... |
| отнапред - нареч. Разг. От по-рано, отпреди. Познаваме се отнапред. |
| отнасям - отнасяш, несв. и отнеса, св. 1. Какво! кого. Нося на друго място. Отнеси чантата в кухнята. Отнеси детето в леглото. 2. Какво! ког... |
| отначало - нареч.1. В началото, първоначално, първо. 2. От там, където е началото. Давай пак отначало! |
| отнема - отнемеш, мин. св. отнех, мин. прич. отнел, св. — вж. отнемам. |
| отнемам - отнемаш, несв. и отнема, св. 1. Какво/ кого. Вземам със сила, лишавам от нещо. Отнех къщата му. 2. Какво. Изразходвам, заемам. Под... |
| отнеса - отнесеш, мин. св. отнесох, мин. прич. отнесъл, св. — вж. отнасям. |
| отникъде - нареч. От никое място, от никоя страна. Отникъде не дойде помощ. |
| отнине - нареч. Остар. От този момент, от сега. |
| отново - нареч. Още един път, пак. Прочети отново урока. |