| Буква О |
|---|
| отхвърля - отхвърлиш, мин. св. отхвърлих, мин. прич. отхвърлил, св. — вж. отхвърлям. |
| отхвърлям - отхвърляш, несв. и отхвърля, св. 1. Какво/кого. Със сила отблъсквам встрани. Отхвърлих одеялото и бързо станах. Отхвърли нападател... |
| отхлупвам - отхлупваш, несв. и отхлупя, св.; какво. Махам похлупака на нещо захлупено. Отхлупи тенджерата с млякото, за да не изкипи. |
| отхлупя - отхлупиш мин. св. отхлупих, мин. прич. отхлупил, св. — вж. отхлупвам. |
| отходен - отходна, отходно, мн. отходни, прил. В който се събират фекални отпадъци. • Отходно място. Тоалетна, клозет (не в помещение). |
| отходя си - отходиш си, мин. св. отходих си, мин. прич. отходил си, св. - вж. отхождам си. |
| отхождам си - отхождаш си, несв. и отходя си, св. Ходя до пълно насищане, колкото искам. |
| отхранвам - отхранваш, несв. и отхраня, св.; кого/ какво. Отглеждам (и възпитавам). Какви синове е отхранила. |
| отхраня - отхраниш, мин. св. отхраних, мин. прич. отхранил, св. — вж. отхранвам. |
| отцедя - отцедиш, мин. св. отцедих, мин. прич. отцедил, св. — вж. отцеждам. |
| отцеждам - отцеждаш, несв. и отцедя, св.; какво. С цедене отделям. Отцеди добре водата от сиренето. — отцеждам се/отцедя се. 1. Отделям се с ... |
| отцепвам - отцепваш, несв. и отцепя, св. 1. Какво. С цепене отделям. 2. Прен. Отделям, откъсвам част от организация, от група. 3. Отделям, ог... |
| отцепник - мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация. // прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. от... |
| отцепница - мн. отцепници, ж. Жена отцепник. |
| отцепя - отцепиш, мин. св. отцепих, мин. прич. отцепил, св. — вж. отцепвам. |
| отцеубиец - мн. отцеубийци, м. Убиец на баща си. |
| отчайвам - отчайваш, несв. и отчая, св.; кого. Довеждам до отчаяние, причинявам отчаяние. Моят отказ я отчая. — отчайвам се/отчая се. Изпадам... |
| отчасти - нареч. До известна степен, не напълно. Отчасти ти си права. |
| отчая - отчаеш, мин. св. отчаях, мин. прич. отчаял, св. — вж. отчайвам. |
| отчаян - отчаяна, отчаяно, мн. отчаяни, прил. 1. Който е изпаднал в отчаяние. Отчаяно момиче. 2. Който изразява отчаяние. Отчаян поглед. 3.... |
| отчаяние - мн. отчаяния, ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. Погледна с отчаяние болното дете. |
| отче - мн. отчета, ср. 1. Разг. Поп, свещеник. Отчето преди малко излезе. 2. Звателна форма от отец — обръщение към поп или калугер. • Ка... |
| отчеквам - отчекваш, несв. и отчекна, св.; какво. С чекнене отделям; отчупвам, откъсвам. Отчекна няколко тънки пръчки от дървото. |
| отчекна - отчекнеш, мин. св. отчекнах, мин. прич. отчекнал, св. — вж. отчеквам. |
| отчет - мн. отчети, (два) отчета, м. Писмено или устно изложение за извършена работа. Годишен отчет. Финансов отчет. • Давам си отчет. Ясн... |
| отчета - отчетеш, мин. св. отчетох, мин. прич. отчел, св. - вж. отчитам. |
| отчетен - отчетна, отчетно, мн. отчетни, прил. 1. Който се отнася до отчет. Отчетно събрание. 2. Който се отнася до времето, за което се дав... |
| отчетлив - отчетлива, отчетливо, мн. отчетливи, прил. Ясен, точен, отмерен. Отчетлив глас. // същ. отчетливост, отчетливостта, ж. |
| отчетник - мн. отчетници, м. Служител, който се занимава с отчетност. |
| отчетничка - мн. отчетнички, ж. Жена отчетник. |
| отчетност - отчетността, само ед., ж. 1. Счетоводство на учреждения и фирми. 2. Документи, които съдържат отчет за дейност и финансови разходи... |
| отчисля - отчислиш, мин. св. отчислих, мин. прич. отчислил, св. — вж. отчислявам. |
| отчислявам - отчисляваш, несв. и отчисля, св. 1. Кого. Преставам да смятам някого в числото на организация, на колектив; уволнявам. 2. Какво. Н... |
| отчитам - отчиташ, несв. и отчета, св.; какво. Давам отчет за нещо . — отчитам се/отчета се. 1. Давам отчет за дейността си или за нешо, кое... |
| отчувам - отчуваш, несв. и св.; какво/кого. Разг. Отглеждам, отхранвам. Отчувала е пет деца. Ще отчувам и тия пилета. |
| отчуждавам - отчуждаваш, несв. и отчуждя, св. 1. Кого. Правя някого далечен, чужд на други хора. Тя го отчужди от семейството му. 2. Какво. Взе... |
| отчуждение - мн. отчуждения, ср. Прекратяване на близостта с някого, отделяне от някого или нещо. Отчуждението му изненада всички. |
| отчуждя - отчуждиш, мин. св. отчуждих, мин. прич. отчуждил, св. — вж. отчуждавам. |
| отчупвам - отчупваш, несв. и отчупя, св.; какво. С чупене отделям. Отчупих си голямо парче хляб. |
| отчупя - отчупиш, мин. св. отчупих, мин. прич. отчупил, св. — вж. отчупвам. |