| осо - Намерени са 70 думи от търсенето |
|---|
| асо - мн. аса.Ас; туз, бирлик. |
| исо - само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо. |
| око - мн. очи, ср. 1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи. 2. Зрение. Има точно око. • Без да ми мигне окото. Без да се колеба... |
| оса - мн. оси, ж. 1. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. 2. Прен. Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява... |
| оси - ося, осе, мн. оси, прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо. |
| охо - междум. 1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла! 2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се взем... |
| все - нареч.1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мъл... |
| есе - мн. есета, ср. Спец. В литературознанието — съчинение по литературен, културен, философски или друг въпрос, което не се придържа с... |
| псе - мн. псета, ср. 1. Лошо куче. 2. Прен. Зъл, злобен човек. |
| вси - обобщ. мест.Остар. Всички (в 1 знач.). |
| иск - искът, иска, мн. искове, (два) иска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. О... |
| носов - носова, носово, мн. носови, прил. 1. Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.). Носова част на самолет. 2. За звук или говор: който с... |
| особа - мн. особи, ж. 1. Важен човек, високопоставена личност. Царска особа. 2. Особен човек, личност. Търси те някаква особа. Известна ос... |
| просо - само ед. Вид житно растение. Нахрани птичките с просо. // прил. просен, просена, просено, мн. просени. • Сгазвам просото. Провиняв... |
| изкосо - нареч. • Гледам изкосо. Поглеждам настрана, без да обръщам глава. |
| посока - мн. посоки, ж. 1. Въображаема линия, която се следва при движение; направление, насока. 2. Спец. Географски ориентир. Посоки на св... |
| посоча - посочиш, мин. св. посочих, мин. прич. посочил, св. — вж. посочвам. |
| особен - особена, особено, мн. особени, прил. 1. Който се различава от другите; индивидуален. Особено поведение. 2. Значителен, отличителен... |
| посоля - посолиш, мин. св. посолих, мин. прич. посолил, св. - вж. посолявам. |
| способ - мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елемен... |