| Буква О |
|---|
| окръгля - окръглиш, мин. св. окръглих, мин. прич. окръглил, св. — вж. окрьглям. |
| окръглям - окръгляш, несв. и окръгля, св.; какво. 1. Правя нещо да стане кръгло. 2. Изразявам в кръгли цифри. Окръглям сума. - окръглям се/ок... |
| окръжа - окръжиш, мин. св. окръжих, мин. прич. окръжил, св. — вж. окръжавам. |
| окръжавам - окръжаваш, несв. и окръжа, св.; какво/кого. Заобикалям, обкръжавам. |
| окръжен - окръжна, окръжно, мн. окръжни, прил. Който се отнася до окръг. Окръжна болница. |
| окръжие - мн. окръжия, ср. 1. Териториална единица, от която се събират войници. 2. Военноадминистративно учреждение, което води военния отч... |
| окръжно - мн. окръжни, ср. Писмо, което се изпраща до подведомствени учреждения. |
| окръжност - окръжността, мн. окръжности, ж. Затворена крива линия, всички точки на която са еднакво отдалечени от центъра. |
| оксид - мн. оксиди, (два) оксида, м. Спец. Съединение на химически елемент с кислород; окис. // прил. оксиден, оксидна, оксидно, мн. оксид... |
| оксидирам - оксидираш, несв. и св.; какво. Спец. 1. Съединявам с кислород; окислявам. 2. Подлагам на изкуствено окисляване повърхността на мет... |
| оксижен - мн. оксижени, (два) оксижена, м. 1. Спец. Само ед. Кислород. 2. Само ед. Смес от водород и кислород или ацетилен, която се използв... |
| оксиженирам - оксиженираш, несв. и св.; какво. 1. Окислявам. 2. Запоявам метални части с оксижен. 2. Изрусявам с кислородна вода. |
| оксиженист - мн. оксиженисти, м. Човек, чиято професия е да работи с оксижен (в 3 знач.). |
| оксиженистка - мн. оксиженистки, ж. Жена оксиженист. |
| оксиморон - мн. оксиморони, (два) оксиморона, м. Спец. Стилистична фигура, при която се свързват логически изключващи се понятия. |
| октава - мн. октави, ж. Спец. 1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво им... |
| октоедър - мн. октоедри, (два) октоедъра, м. Спец. Геометрическа фигура с осем стени; осмостен. |
| октоих - мн. октоихи, (два) октоиха м. Богослужебна книга с църковни песнопения на осем гласа. |
| октомври - м.,неизм. Десетият месец на календарната година. // прил. октомврийски, октомврийска, октомврийско, мн. октомврийски. Октомврийски... |
| октопод - мн. октоподи, (два) октопода, м. Морско мекотело с осем пипала. |
| окулист - мн. окулисти, м. Лекар, който е специалист по очни болести; офталмолог. |
| окулистка - мн. окулистки, ж. Жена окулист. |
| окултен - окултна, окултно, мн. окултни, прил. Който се отнася до окултизъм. Окултни науки. |
| окултизъм - само ед. Мистично учение за съществуването на тайнствени сили, които са достъпни само за избрани хора. |
| окултист - мн. окултисти, м. Човек, който се занимава с окултизъм. |
| окултистка - мн. окулистки, ж. Жена окулист. |
| окуляр - мн. окуляри, (два) окуляра, м. Част от оптически уред, обърната към наблюдаващия. |
| окумвам се - окумваш се, несв. и окумя се, св. Разг. Стоя спокойно, мирно пред някого. Защо си се окумила тук? |
| окумя се - окумиш се, мин. св. окумих се, мин. прич. окумил се, св. — вж. окумвам се. |
| окупатор - мн. окупатори, м. Човек или група хора, които извършват окупация или държат под окупация. |
| окупаторка - мн. окупаторки, ж. Жена окупатор. |
| окупационен - окупационна, окупационно, мн. окупационни, прил. Който се отнася до окупация. Окупационни войски. Окупационна стачка. |
| окупация - мн. окупации, ж. 1. Временно завладяване на чужда територия чрез военна сила. 2. Временно блокиране на граждански обект поради нес... |
| окупирам - окупираш, несв. и св. 1. Какво. Извършвам окупация. 2. Прен. Разг. Каквокого. Завземам, присвоявам; обсаждам. Пак ли окупира кресл... |
| окуража - окуражиш, мин. св. окуражих, мин. прич. окуражил, св. — вж. окуражавам. |
| окуражавам - окуражаваш, несв. и окуража, св.; кого. Вдъхвам кураж, смелост; насърчавам. |
| окуражителен - окуражителна, окуражително, мн. окуражителни, прил. Който вдъхва кураж. Окуражителни възгласи. |
| окуцея - окуцееш, мин. св. окуцях, мин. прич. окуцял, св. — вж. окуцявам. |
| окуцявам - окуцяваш, несв. и окуцея, св. Ставам куц. |
| окуча - окучиш, мин. св. окучих, мин. прич. окучил, св. — вж. окучвам. |