Буква О |
озеленя - озелениш, мин. св. озелених, мин. прич. озеленил, св. — вж. озеленявам. |
озеленявам - озеленяваш, несв. и озеленя, св.; какво. Покривам със зеленина; засаждам. Трябва да озелените площта около къщата. |
оземля - оземлиш, мин. св. оземлих, мин. прич. оземлил, св. — вж. оземлявам. |
оземлявам - оземляваш, несв. и оземля, св.; кого. Снабдявам със земя, давам земя за обработване. Преселниците сс оземляват от общинските съвет... |
озлобен - озлобена, озлобено, мн. озлобени, прил. Който е настроен злобно или изразява злоба; ожесточен. Озлобен човек. // същ. озлобеност, ... |
озлобение - само ед. Озлобление. |
озлобея - озлобееш, мин. св. озлобях, мин. прич. озлобял, св. — вж. озлобявам. |
озлобление - само ед. Проява на злоба, на зло чувство към някого. Изпитвам озлобление. |
озлобя - озлобиш, мин. св. озлобих, мин. прич. озлобил, св. — вж. озлобявам. |
озлобявам - озлобяваш, несв. и озлобея, св. Ставам озлобен. Вторият удар го накара до озлобее. |
озлочестя - озлочестиш, мин. св. озлочестих, мин. прич. озлочестил, св. — вж. озлочестявам. |
озлочестявам - озлочестяваш, несв. и озлочестя, св.; кого. 1. Правя злочест, нещастен. 2. Обезчестявам (във 2 знач.). |
ознаменувам - ознаменуваш, несв. и св.; какво, с какво. Тържествено отбелязвам. Ознаменуваха сключването на договора с коктейл. |
означа - означиш, мин. св. означих, мин. прич. означил, св. — вж. означавам. |
означавам - означаваш, несв. и означа, св. 1. Какво. Поставям знак, отбелязвам. 2. Знак съм за нещо, показвам, изразявам. Високата температура... |
означение - мн. означения, ср. Знак, белег, указание. Върху всеки кашон има означение как да се съхранява. |
озобам - озобаш, св. — вж. озобвам. |
озобвам - озобваш, несв. и озобам, св.; какво. Изяждам чрез зобане. Конят озоба овеса. |
озова се - озовеш се, мин. св. озовах се, мин. прич. озовал се, св. — вж. озовавам се. |
озозвавам се - озоваваш се, несв. и озова се, св. Намирам се, оказвам се. Той се озова в просторен кабинет. |
озознатор - мн. озонатори, (два) озонатора, м. Прибор за обогатяване на въздуха с озон за пречистването му. |
озон - само ед. Безцветен газ, съединение на три кислородни атома, който служи за прочистване и обеззаразяване на въздуха. // прил. озоно... |
озонирам - озонираш, несв. и св.; какво. Обеззаразявам въздуха чрез озон. Озонирам затворено помещение. |
озорвам - озорваш, несв. и озоря, се.; кого. Разг. Създавам трудности, зор. Тази задача ме озори. — озорвам се/озоря се. Разг. Изпитвам труд... |
озоря - озориш, мин. св. озорих, мин. прич. озорил, св. - вж. озорвам. |
озъбвам се - озъбваш се, несв. и озъбя се, св. 1. Показвам зъбите си. 2. Прен. Ирон. Усмихвам се широко. 3. Прен. Разг. Грубо. Умирам, загивам.... |
озъбя се - озъбиш се, мин. св. озъбих се, мин. прич. озъбил се, св. — вж. озъбвам се. |
озърна се - озърнеш се, мин. св. озърнах се, мин. прич. озърнал се, св. — вж. озъртам се. |
озъртам се - озърташ се, несв. и озърна се, св. Гледам внимателно около себе си, оглеждам се (във 2 знач.). Озъртам се уплашено. |
ой - междум. За израз на болка, уплаха, учудване, радост; ох. Ой, как хубаво ухае! |
ойконим - мн. ойконими, (два) ойконима, м. Спец. В езикознанието — название на селище. |
ойларипи - междум. Планинарски възглас (според характерен припев на тиролски песни). |
ок - окът, ока, мн. окове, (два) ока, м. Дълго дърво, поставяно отпред на кола, теглена от животни, което служи за разделянето им. |
ока - мн. оки, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама. |
окадя - окадиш, мин. св. окадих, мин. прич. окадил, св. — вж. окадявам. |
окадявам - окадяваш, несв. и окадя, св.; какво. 1. Опушвам, одимявам. Стига си пушил, защото окади стаята. 2. Обеззаразявам с дим от запалена... |
окажа - окажеш, мин. св. оказах, мин. прич. оказал, св. — вж. оказвам. |
оказвам - оказваш, несв. и окажа, се. Проявявам, показвам, осъществявам действие според съществителното име в съчетанието. Оказвам влияние (... |
оказион - мн. оказиони, (два) оказиона, м. 1. Остар. Случай, удобен за нещо. 2. Само ед. Продажба при изгодни цени и условия. 3. Предмет, ку... |
оказионализъм - мн. оказионализми, (два) оказиоализъма, м. Спец. 1. Дума, която е новообразувана и се използва само в определен контекст. 2. Само ... |