опорочаваш, несв. и опороча, св. 1. Кого. Правя да стане порочен. Богатството опорочава някои хора. 2. Какво. Правя нередно или неправилно; развалям. Побоите опорочиха хубавия празник. — опорочавам се/опороча се. 1. Добивам пороци; загубвам невинността си. 2. Развалям се, провалям се. Започнаха кавги и хубавата идея се опорочи.