| Буква О |
|---|
| осветлявам - осветляваш, несв.и осветля, св. 1. Какво/кого. Поставям в светлина, снабдявам със светлина. Осветли стаята. 2. Прен. Какво. Тълкув... |
| осветя - осветиш, мин. св. осветих, мин. прич. осветил, св. — вж. осветявам. |
| осветявам - осветяваш, несв. и осветя, св. 1. Какво/кого. Осветлявам (в 1 знач.). 2. Какво. Освещавам. 3. Какво. Чрез пропускане на светлина р... |
| освещавам - освещаваш, несв. и осветя, св.; какво. 1. Чрез църковен ритуал правя нещо да стане свято; откривам с църковен ритуал. Осветиха нов... |
| освещение - мн. осветения, ср. Църковен ритуал, свързан с молитви и специални действия, за направяне на нещо да стане свято. |
| освидетелствам - освидетелстваш, несв. и св.; кого. Установявам състоянието чрез преглед. Лекарят го освидетелства след побоя. |
| освидетелствувам - освидетелствуваш, несв. и св. Освидетелствам. |
| освирепея - освирепееш, мин. св. освирепях, мин. прич. освирепял, св. — вж. освирепявам. |
| освирепявам - освирепяваш, несв. и освирепея, св. Ставам свиреп, ядосвам се много, вбесявам се. Вълкът освирепя от глад. Обидата го накара да ос... |
| освиркам - освиркаш, св. — вж. освирквам. |
| освирквам - освиркваш, несв. и освиркам, св.; кого/какво. Изразявам неодобрение, протест, осмиване чрез свирене с уста. Публиката освирка изпъ... |
| освободител - освободителят, освободителя, мн. освободители, м. Човек или група хора, които освобождават. |
| освободителен - освободителна, освободително, мн. освободителни, прил. Който се отнася до освобождение. Освободително движение. |
| освободя - освободиш, мин. св. освободих, мин. прич. освободил, св. — вж. освобождавам. |
| освобождавам - освобождаваш, несв. и освободя, св. 1. Кого/какво. Правя свободен. Освободиха пленниците. 2. Кого, от какво. Давам възможност на н... |
| освобождение - мн. освобождения, ср. Освобождаване. Трети март е ден на Освобождението. |
| оседлавам - оседлаваш, несв. и оседлая, св.; какво. Поставям седло върху животно. Оседлай бързо коня ми! |
| оседлая - оседлаеш, мин. св. оседлах, мин. прич. оседлал, св. — вж. оседлавам. |
| осезаем - осезаема, осезаемо, мн. осезаеми, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. 2. Прен. Който лесно се възприема; забележ... |
| осезание - само ед. Възприемане на предметите чрез допир до тях. |
| осезателен - осезателна, осезателно, мн. осезателни, прил. 1. Който се отнася до осезанието. Осезателно възприятие. 2. Прен. Който лесно се въз... |
| осейвам - осейваш, несв. Осявам. |
| осека - осечеш, мин. св. осякох, мин. прич. осякъл, св. — вж. осичам. |
| осел - мн. осли, (два) осела, м. Остар. Магаре. |
| осеменя - осемениш, мин. св. осемених, мин. прич. осеменил, св. — вж. осеменявам. |
| осеменявам - осеменяваш, несв. и осеменя, св.; какво. Изкуствено оплождам животно. |
| осен - мн. осени, (два) осена, м. Вид дърво — ясен. // прил. осенов, осенова, осеново, мн. осенови. |
| осеня - осениш, мин. св. осених, мин. прич. осенил, св. — вж. осенявам. |
| осенявам - осеняваш, несв. и осеня, св. 1. Остар. Какво/кого. Закривам със сянка, засенчвам. 2. Кого. Появявам се внезапно (за мисъл, хрумван... |
| осея - осееш, .мин. св. осях, мин. прич. осял, св. — вж. осявам. |
| оси - ося, осе, мн. оси, прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо. |
| осигурителен - осигурителна, осигурително, мн. осигурителни, прил. Който служи за осигуряване. Осигурителна вноска. |
| осигуровка - мн. осигуровки, ж. Договор с финансова институция, според който срещу парични вноски някой има право на определена сума при предва... |
| осигуря - осигуриш, мин. св. осигурих, мин. прич. осигурил, св. — вж. осигурявам. |
| осигурявам - осигуряваш, несв. и осигуря, св. 1. Какво/кого. Правя сигурен. Осигурявам добро бъдеще на децата си. 2. Какво;кого, на кого! на ка... |
| осика - мн. осики, ж. Вид дърво — трепетлика. // прил. осиков, осикова, осиково, мн. осикови. |
| осил - мн. осили, (два) осила, м. Тънък дълъг израстък от зърното на житен клас. |
| осилест - осилеста, осилесто, мн. осилести, прил. Който има осили. Осилеста пшеница. |
| осиновител - осиновителят, осиновителя, мн. осиновители, м. Човек, който осиновява дете. |
| осиновителка - мн. осиновителки, ж. Жена осиновител. |