| Буква О |
|---|
| опустоша - опустошиш, мин. св. опустоших, мин. прич. опустошил, св. — вж. опустошавам. |
| опустошавам - опустошаваш, несв. и опустоша, св. 1. Какво. Правя нещо да стане пусто, да изглежда пустинно; нанасям голяма пакост, вреда. Ураган... |
| опустошение - мн. опустошения, ср. 1. Опустошаване. 2. Обикн. мн. Резултатът от действието на необичайна природна сила (ураган, земетресение и п... |
| опустошител - опустошителят, опустошителя, мн. опустошители, м. Това, което върши опустошение. |
| опустошителен - опустошителна, опустошително, мн. опустошителни, прил. Който опустошава. Опустошително земетресение. Опустошителна страст. |
| опустявам - опустяваш, несв. и опустея, св. Ставам пуст. Къщата им опустя, след като се преселиха в града. |
| опуша - опушиш, мин. св. опуших, мин. прич. опушил, св. — вж. опушвам. |
| опушвам - опушваш, несв. и опуша, св.; какво. 1. Изпълвам с дим, с пушек. Опушихте стаята с тия цигари! 2. Покривам със слой сажди. Димът от... |
| опция - мн. опции, ж. Право, свобода на избор. |
| опъвам - опъваш, несв. и опъна, св.; какво. 1. Тегля, дърпам, за да изправя или изгладя. Опъни покривката, защото се е набрала. 2. Протягам... |
| опълча - опълчиш, мин. св. опълчих, мин. прич. опълчил, св. — вж. опълчвам. |
| опълчвам - опълчваш, несв. и опълча, св.; кого/какво, срещу кого/срещу какво. Противопоставям. Разногласията опълчиха децата срещу родителите... |
| опълченец - мн. опълченци, м. 1. Истор. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 — 78). Опълченците на Шипка. 2. Остар. Войник, к... |
| опълчение - мн. опълчения, ср. 1. Истор. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 — 78). 2. Остар. Съвкупността от войници опъл... |
| опън - само ед. Изпъване, изтягане. Въжето трябва да издържа на опън. |
| опъна - опънеш, мин. св. опънах, мин. прич. опънал, св. — вж. опъвам. |
| опържа - опържиш, мин. св. опържих, мин. прич. опържил, св. — вж. опържвам. |
| опържвам - опържваш, несв. и опържа, св.; какво. Пържа, колкото е необходимо. Опържих две яйца. |
| опърля - опърлиш, мин. св. опърлих, мин. прич. опърлил, св. — вж. опърлям. |
| опърлям - опърляш, несв. и опърля, св.; какво/ кого. 1. Пърля докрай. 2. Изгарям с пламък. Опърли косата й със свещта. 3. За слънце — обгаря... |
| опърничав - опърничава, опърничаво, мн. опърничави, прил. Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен. ... |
| опърпам - опърпаш, св. - вж. опърпвам. |
| опърпан - опърпана, опърпано, мн. опърпани, прил. Разг. 1. Окъсан. Опърпана книга. Опърпани дрехи. 2. За човек — с окъсани дрехи. // същ. оп... |
| опявам - опяваш, несв. и опея, св. 1. Кого. Извършвам църковен обред при погребение. 2. Прен. Разг. На кого. Дотягам с настоятелно искане и... |
| ора - ореш, мин. св. орах, мин. прич. орал, несв.; какво. Обработвам земята с рало, плуг, за да я подготвя за засяване. Днес ще орем гол... |
| оракул - мн. оракули, (два) оракула, м. 1. Жрец, който предсказва бъдещето. 2. Човек, чиито думи се сбъдват; пророк. // прил. оракулски, ор... |
| оран - оранта, само ед., ж. 1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран. 2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна... |
| орангутан - мн. орангутани, (два) орангутана, м. 1. Голяма човекоподобна маймуна. 2. Прен. Груб, грозен човек. |
| оранжада - мн. оранжади, ж. 1. Плодов сок от портокал. 2. Газирана безалкохолна напитка с аромат на портокал. |
| оранжев - оранжева, оранжево, мн. оранжеви, прил. Който има цвят на портокал. Оранжева блуза. |
| оранжерия - мн. оранжерии, ж. Отоплявано остъклено помещение за отглеждане на растения; парник. // прил. оранжериен, оранжерийна, оранжерийно,... |
| оратор - мн. оратори, м. 1. Лице, което произнася реч. 2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво. // прил. ораторски, ораторска... |
| оратория - мн. оратории, ж. Спец. Голямо музикално произведение за солисти, ансамбъл, хор и оркестър с драматико-епичен характер, обикновено ... |
| ораторка - мн. ораторки, ж. Жена оратор. |
| ораторствам - ораторстваш, несв. Ирон. Държа се като оратор; говоря обширно. |
| ораторствувам - ораторствуваш, несв. Ораторствам. |
| орач - мн. орачи, м. Човек, който оре земята. // прил. орачески, ораческа, ораческо, мн. орачески. |
| орачка - мн. орачки, ж. Жена орач. |
| орбита - мн. орбити, ж. 1. Спец. Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството. 2. Спец. Очертаното от костите мяс... |
| орбитален - орбитална, орбитално, мн. орбитални, прил. Който се намира в орбита около небесно тяло. Орбитален комплекс. |