Буква О |
олицетворя - олицетвориш, мин. св. олицетворих, мин. прич. олицетворил, св. — вж. олицетворявам. |
олицетворявам - олицетворяваш, несв. и олицетворя, св. Изразявам, представям нещо в образа на живо същество. |
оловен - оловна, оловно, мн. оловни, прил. 1. Който съдържа олово. Оловен окис. 2. Направен от олово. Оловен войник. 3. Свързан с производс... |
олово - само ед. Химически елемент — мек ковък сребристобял до синьо-сив метал. |
олтар - мн. олтари, (два) олтара, м. 1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е ра... |
олук - мн. олуци, (два) олука, м. Водосточна тръба. |
олюлея се - олюлееш се, мин. св. олюлях се, мин. прич. олюлял се, св. — вж. олюлявам се. |
олюлявам се - олюляваш се, несв. и олюлея се, св. Не мога да стоя прав, люлея се, клатя се. Пияният се олюляваше. |
олющвам - олющваш, несв. и олющя, св.; какво. 1. Почиствам от люспи, шушулки и др. Олющи боба. 2. Разг. Ожулвам, изтривам външния слой от не... |
олющя - олющиш, мин. св. олющих, мин. прич. олющил, св. - вж. олющвам. |
ом - омът, ома, мн. омове, (два) ома, м. Спец. Единица за измерване на електрическо съпротивление. |
омагьосам - омагьосаш, св. — вж. омагьосвам. |
омагьосвам - омагьосваш, несв. и омагьосам, св.; каквокого. 1. Правя магия. Вещицата омагьосала принцесата и я превърнала в жаба. 2. Прен. Омай... |
омаен - омайна, омайно, мн. омайни, прил. Който омайва; пленителен. Омаен глас. Омайна музика. |
омажа - омажеш, мин. св. омазах, мин. прич. омазал, св. — вж. омазвам. |
омазвам - омазваш, несв. и омажа, св.; какво/кого. Нацапвам с мазнина. Омаза роклята е олио. — омазвам се/омажа се. Нацапвам се с мазнина. |
омайвам - омайваш, несв. и омая, св.; кого. Завземам мислите и чувствата на някого, карам го да преживява само едно нещо; зашеметявам. Тя го... |
омайник - мн. омайници, м. Човек, който омайва. |
омайница - мн. омайници, ж. Жена омайник. |
омайниче - мн. омайничета, ср. Планинско или полско растение с едри златистожълти или червени цветове. |
омалея - омалееш, мин. св. омалях, мин. прич. омалял, св. — вж. омалявам. |
омаловажа - омаловажиш, мин. св. омаловажих, мин. прич. омаловажил, св. — вж. омаловажавам. |
омаловажавам - омаловажаваш, несв. и омаловажа, св.; какво. Правя нещо да изглежда маловажно; пренебрегвам, подценявам. |
омаломощя - омаломощиш, мин. св. омаломощих, мин. прич. омаломощил, св. — вж. омаломощявам. |
омаломощявам - омаломощяваш, несв. и омаломощя, св.; какво/кого. Правя да изгуби мощта си, да отслабне. Котката омаломощи мишката и после я изяде... |
омалявам - омаляваш, несв. и омалея, св. Ставам по-малък, не съответствам на размерите на тялото. Обувките ми омаляха. |
оман - само ед. Едро тревисто растение с широки листа и жълти цветове. |
омар - мн. омари, (два) омара м. Голям десетокрак морски рак с вкусно месо. |
омара - мн. омари, ж. Сутрешни и вечерни изпарения при хубаво време. |
омаскаря - омаскариш, мин. св. омаскарих, мин. прич. омаскарил, св. - вж. омаскарявам. |
омаскарявам - омаскаряваш, несв. и омаскаря, св.; кого. Разг. Правя на маскара; посрамвам. Омаскари родителите си. |
омачкам - омачкаш, св. — вж. омачквам. |
омачквам - омачкваш, несв. и омачкам, св.; какво. Мачкам напълно или в голяма степен. Не лягай, защото ще омачкаш дрехите си. |
омая - само ед. 1. Замайване, шемет. 2. Прен. Прелест, красота. |
омбрела - мн. омбрели, ж. Остар. Чадър, дъждобран. |
омега - само ед. 1. Последната буква в гръцката азбука. 2. Прен. Край. • Алфата и омегата (на нещо). Най-важното, същината. • От алфа до о... |
омеквам - омекваш несв. и омекна, св. 1. Ставам по-мек. Хлябът омекна. Времето омекна. 2. Ставам отстъпчив. След разговора омекна. |
омекна - омекнеш, мин. св. омекнах, мин. прич. омекнал, св. — вж. омеквам. |
омекотя - омекотиш, мин. св. омекотих, мин. прич. омекотил, св. - вж. омекотявам. |
омекотявам - омекотяваш, несв. и омекотя, св.; какво. Правя нещо по-меко. Опита се да омекоти отношенията им. Тревата омекоти удара. |