Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква О
отпочивам - отпочиваш, несв. и отпочина, св. Възстановявам силите си, почивам си. — отпочйвам си/отпочина си. Отпочйвам за кратко, почивам кра...
отправен - отправна, отправно, мн. отправни, прил. Изходен; от който се отправям нанякъде. Отправен пункт.
отправя - отправиш, мин. св. отправих, мин. прич. отправил, св. — вж. отправям.
отправям - отправяш, несв. и отправя, св. 1. Какво/кого. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого. ...
отпразнувам - отпразнуваш, св.; какво. Отбелязвам празник, чествам. Отпразнувахме юбилея.
отпратя - отпратиш, мин. св. отпратих, мин. прич. отпратил, св. — вж. отпращам.
отпращам - отпращаш, несв. и отпратя, св. 1. Кого/какво. Пращам на друго място. Отпрати децата в другата стая. 2. Насочвам към друг източник....
отпред - нареч. 1. От предната страна, от лицевата част. Отпред роклята е скъсана. 2. Пред другите, най-първи. Отпред вървеше знаменосецът....
отпреди - нареч. От по-рано. Познавам го отпреди.
отприщвам - отприщваш, несв. и отприщя, св. 1. Какво. Премахвам пречка по пътя на вода. Отприщиха бента. 2. Прен. Какво. Позволявам нещо бурно...
отприщя - отприщиш, мин. св. отприщих, мин. прич. отприщил, св. — вж. отприщвам.
отпуск - мн. отпуски, (два) отпуска, м. Отпуска.
отпуска - мн. отпуски, ж. 1. Временно освобождаване от работа. Годишна отпуска. Неплатена отпуска. 2. Спец. Край на църковна служба; разпуск...
отпускам - отпускаш, несв. — вж. отпущам.
отпускар - отпускарят, отпускаря, мн. отпускари, м. 1. Разг. Човек, който се намира в отпуска. 2. Войник, който е в отпуска. // прил. отпуска...
отпусна - отпуснеш, мин. св. отпуснах, мин. прич. отпуснал, св. — вж. отпущам.
отпуснат - отпусната, отпуснато, мн. отпуснати, прил. 1. Който е в ненапрегнато положение. Лежи отпусната в тревата. 2. Нестегнат, разхлабен,...
отпуша - отпушиш, мин. св. отпуших, мин. прич. отпушил, св. — вж. отпушвам.
отпушвам - отпушваш, несв. и отпуша, св.; какво. 1. Отварям съд, който има запушалка. 2. Прочиствам нещо задръстено, запушено с нечистотии. О...
отпущам - отпущаш и отпускам, отпускаш, несв. и отпусна, св. 1. Какво. Преставам да държа, пущам. Отпусна ръката и. 2. Какво. Отслабвам, раз...
отработвам - отработваш несв. и отработя, св. 1. Какво. Възмездявам с труд нещо. Отработвам заем. Отработвам извънреден почивен ден. 2. Какво. ...
отработя - отработиш, мин. св. отработих, мин. прич. отработил, св. — вж. отработвам.
отравям - отравяш, несв. и отровя, св. 1. Кого/какво. Умъртвявам чрез отрова. Отрових хлебарките. 2. Кого/какво. Причинявам вреда, разболява...
отрада - мн. отради, ж. Остар. Удоволствие, радост. // прил. отраден, отрадна, отрадно, мн. отрадни.
отражавам - отражаваш, несв. Отразявам.
отражател - отражателят, отражателя, мн. отражатели, (два) отражателя, м. Отразител.
отражение - мн. отражения, ср. 1. Образ на предмет в гладка, огледална повърхност. Видя отражението си в реката. 2. Връщане на звуков или свет...
отразител - отразителят, отразителя, мн. отразители, (два) отразителя, м. Устройство, което отразява светлинни или звукови вълни.
отразя - отразиш, мин. св. отразих, мин. прич. отразил, св. — вж. отразявам.
отразявам - отразяваш, несв. и отразя, св.; какво. 1. Възпроизвеждам образа на нещо. Реката отразяваше целия град. 2. Изпращам в обратна посок...
отракам се - отракаш се, св. — вж. отраквам се.
отракан - отракана, отракано, мн. отракани, прил. Разг. За човек - общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете.
отраквам се - отракваш се, несв. и отракам се, се. Ставам отракан.
отрано - нареч. По-рано от определеното време. Отрано сте тръгнали на екскурзия. Децата трябва отрано да се приучват към ред.
отрасна - отраснеш, мин. св. отраснах, мин. прич. отраснал, св. — вж. отраствам.
отраста - отрастеш, мин. св. отрастох, мин. прич. отрасъл, св. Отрасна.
отраствам - отрастваш, несв. и отрасна, св. 1. Ставам голям, пораствам. Децата ни вече отраснаха. 2. Прекарвам детството си, пораствам някъде....
отрасъл - мн. отрасли, (два) отрасъла, м. Отделна област, дял от дейност, производство, наука. Селскостопански отрасъл. // прил. отраслов, о...
отред - мн. отреди, (два) отреда, м. 1. Специална войскова група. Партизански отред. 2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отре...
отредя - отредиш, мин. св. отредих, мин. прич. отредил, св. — вж. отреждам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: