Буква О |
остарея - остарееш, мин. св. остарях, мин. прич. остарял, св. — вж. остарявам. |
остарявам - остаряваш, несв. и остарея, св. Ставам стар. |
остатък - мн. остатъци, м. 1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат. 2. Само мн. Част, останала от нещо, ... |
остен - мн. остени, (два) остена, м. Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи. |
осторожен - осторожна, осторожно, мн. осторожни, прил. Внимателен. |
остракизъм - само ед. 1. Истор. Изгонване на лица, смятани за опасни, от древна Атина за 10 години. 2. Прен. Изгонване, изпращане на заточение. |
острец - само ед. Диал. Острие. |
острие - мн. остриета, ср. 1. Остра режеща част на нещо. Острие на нож. 2. Прен. Най-важна част, същност. Острие на критика. • Нож с две ос... |
острилка - мн. острилки, ж. Приспособление с отвор и нож за острене на моливи. |
остров - мн. острови, (два) острова, м. 1. Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода. 2. Прен. Нещо, което се отличава от о... |
островитянин - мн. островитяни, м. Човек, който обитава остров. |
островитянка - мн. островитянки, ж. Жена островитянин. |
остроумен - остроумна, остроумно, мн. остроумни, прил. 1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете. 2. Който съдържа остроумие; духов... |
остроумие - мн. остроумия, ср. 1. Само ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. Разказите му се отличават с остроумие. 2.... |
остроумнича - остроумничиш, мин. св. остроумничих, мин. прич. остроумничил, несв. Проявявам остроумие; представям се за остроумен. |
остря - остриш, мин. св. острих, мин. прич. острил, несв.; какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож. |
остъкля - остъклиш, мин. св. остъклих, мин. прич. остъклил, св. — вж. остъклявам. |
остъклявам - остъкляваш, несв. и остъкля, св.; какво. Снабдявам със стъкло. Остъклявам прозорци. |
остър - остра, остро, мн. остри, прил. 1. Който има тесен, тънък връх. Остър молив. Остра чука. 2. Който може да реже добре или да пробожд... |
осуетя - осуетиш, мин. св. осуетих, мин. прич. осуетил, св. — вж. осуетявам. |
осуетявам - осуетяваш, несв. и осуетя, св.; какво. Правя нещо да не стане, да не се осъществи. Осуетявам заговор. |
осчетводявам - осчетоводяваш, несв. и осчетоводя, св.; какво. Вписвам в счетоводна книга. Осчетоводявам приходи. |
осчетоводя - осчетоводиш, мин. св. осчетоводих, мин. прич. осчетоводил, св. — вж. осчетоводявам. |
осъдителен - осъдителна, осъдително, мн. осъдителни, прил. Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление. |
осъдя - осъдиш, мин. св. осъдих, мин. прич. осъдил, св. - вж. осъждам. |
осъждам - осъждаш, несв. и осъдя, св. 1. Кого. Признавам за виновен и налагам наказание. Осъдиха го за кражба. 2. Какво/кого. Порицавам, при... |
осъзнавам - осъзнаваш, несв. и осъзная, св.; какво. Съзнателно усвоявам, разбирам. Осъзна грешката си. — осъзнавам се/осъзная се. Осъзнавам со... |
осъзная - осъзнаеш, мин. св. осъзнах, мин. прич. осъзнал, св. — вж. осъзнавам. |
осъмвам - осъмваш, несв. и осъмна, св. На разсъмване се оказвам в определено положение. Осъмна над люлката на бебето. • Замръквам и осъмвам ... |
осъществя - осъществиш, мин. св. осъществих, мин. прич. осъществил, св. — вж. осъществявам. |
осъществявам - осъществяваш, несв. и осъществя, св.; какво. Правя нешо да стане действителност. Осъществих мечтата си. — осъществявам се/ осъщест... |
осявам - осяваш, несв. и осея, св.; какво. Посипвам с нещо, като че сея. Ося целия двор с хартии. • Осявам пътя (на някого) с цветя. Осигур... |
от - предлог. 1. За начална граница, изходна точка, която е начало на отдалечаване. Излезе от стаята. 2. За предмет, от който се отделя... |
от- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Чрез действието се откъсва, отделя част от нещо: отхапвам, отчупвам, отсичам,... |
отава - само ед. Трева, израсла на мястото на окосената. |
отбележа - отбележиш, мин. св. отбелязах, мин. прич. отбелязал, св. — вж. отбелязвам. |
отбелязвам - отбелязваш, несв. и отбележа, св.; какво. 1. Слагам белег. Отбеляза докъде стига платът. 2. Прен. Изтъквам, подчертавам. Той отбел... |
отбера - отбереш, мин. св. отбрах, мин. прич. отбрал, св. — вж. отбирам. |
отбив - само ед. Задържана част от определена сума при плащане. |
отбивам - отбиваш, несв. и отбия, св. 1. Кого. Принуждавам да промени посоката си на движение, задържам. Отбих го от пътя му. 2. Какво. Пром... |