| Буква О |
|---|
| отрежа - отрежеш, мин. св. отрязах, мин. прич. отрязал, св. — вж. отрязвам. |
| отреждам - отреждаш, несв. и отредя, св. Определям, предназначавам. Тези места са отредени за вас. Ще стане така, както е отредила съдбата. |
| отрез - мн. отрези, (два) отреза, м. 1, Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент. 2. Отрезка. |
| отрезвея - отрезвееш, мин. св. отрезвях, мин. прич. отрезвял, св. — вж. отрезвявам. |
| отрезвителен - отрезвителна, отрезвително, мн. отрезвителни прил. Който отрезвява. Отрезвителни думи. |
| отрезвително - само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора. |
| отрезвя - отрезвиш, мин. св. отрезвих, мин. прич. отрезвил, св. — вж. отрезвявам. |
| отрезвявам - отрезвяваш, несв. и отрезвея, св. Ставам трезвен, трезв. |
| отрезка - мн. отрезки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка. |
| отрезнея - отрезнееш, мин. св. отрезнях, мин. прич. отрезнял, св. — вж. отрезнявам. |
| отрезнявам - отрезняваш, несв. и отрезнея, св. Отрезвявам. |
| отрека - отречеш, мин. св. отрекох, мин. прич. отрекъл, св. — вж. отричам. |
| отрепка - мн. отрепки, ж. 1, Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки. 2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек. |
| отривам - отриваш, несв. и отрия, св.; какво/кого. Обърсвам, изтривам. Отрих детето. Отрий сълзите си. |
| отривист - отривиста, отривисто, мн. отривисти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч. |
| отрина - отринеш, мин. св. отринах, мин. прич. отрнал, св. — вж. отринвам. |
| отринвам - отринваш, несв. и отрина, св. Отривам. |
| отритвам - отритваш, несв. и отритна, св. 1. Какво/кого. С ритане отстранявам. Отрйтна оставените пред входа чехли. 2. Прен. Кого. Отблъсквам... |
| отритна - отритнеш, мин. св. отритнах, мин. прич. отритнал, св. — вж. отритвам. |
| отрицание - мн. отрицания, ср. 1. Само ед. Отричане. 2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на жив... |
| отрицател - отрицателят, отрицателя, мн. отрицатели, м, Остар. Човек, който отрича всичко; скептик. |
| отрицателен - отрицателна, отрицателно, мн. отрицателни, прил. 1. Който съдържа отрицание, който отрича нещо. Отрицателен отговор. Отрицателни и... |
| отрицателка - мн. отрицателки, ж. Жена отрицател. |
| отричам - отричаш, несв. и отрека, св.; какво. 1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си. 2. Не възприемам ... |
| отрия - отриеш, мин. св. отрих, мин. прич. отрил, св. — вж. отривам. |
| отрова - мн. отрови, ж. 1. Вещество, което причинява смърт или предизвиква болестно състояние. Змийска отрова. 2. Прен. Язвителност, злоба,... |
| отровен - отровна, отровно, мн. отровни, прил. 1. Който съдържа отрова. Отровни гъби. 2. Прен. Злобен, язвителен, остър. Отровни подмятания.... |
| отровител - отровителят, отровителя, мн. отровители, м. Човек, който дава отрова, за да причини смърт. |
| отровителка - мн. отровителки, ж. Жена отровител. |
| отровя - отровиш, мин. св. отрових, мин. прич. отровил, св. - вж. отравям. |
| отрок - мн. отроци, м. 1. Истор. Зависим от феодала селянин във феодална България. 2. Остар. Новородено дете. // същ. умал. отроче, мн. от... |
| отронвам - отронваш, несв. и отроня, се.; какво. 1. С ронене отделям, отчупвам. Отрони няколко трохи за врабчетата. 2. За вятър — откъсвам. В... |
| отроня - отрониш, мин. св. отроних, мин. прич. отронил, св. — вж. отронвам. |
| отроням - отроняш, несв. Отронвам. |
| отрочество - само ед. Остар. Отроческа възраст. |
| отроша - отрошиш, мин. св. отроших, мин. прич. отрошил, св. — вж. отрошавам. |
| отрошавам - отрошаваш, несв. и отроша, св. Разг. Очупвам; троша всичко. Излез от градината, защото отроши всички цветя! — отрошавам се/отроша ... |
| отрошвам - отрошваш, несв. Отрошавам. |
| отрупам - отрупаш, св. — вж. отрупвам. |
| отрупвам - отрупваш, несв. и отрупам, св. 1. Какво/кого, с какво. Трупам от всички страни, много. Отрупа масата с храна. 2. Какво/кого, с как... |