| Буква О |
|---|
| обменям - обменяш, несв. и обменя, св. 1. Какво/ кого. Разменям едно за равностойно друго. Обменям левове за марки. 2. Прен. Споделям, разме... |
| обмисля - обмислиш, мин. св. обмислих, мин. прич. обмислил, св. — вж. обмислям. |
| обмислям - обмисляш, несв. и обмисля, св.; какво. Сериозно и внимателно мисля върху нещо; премислям, обсъждам. Обмислям добре проекта. |
| обмитя - обмитиш, мин. св. обмитих, мин. прич. обмитил, св. — вж. обмитявам. |
| обмитявам - обмитяваш, несв. и обмитя, св.; какво. Определям мито за преминаващи границата стоки. |
| обмяна - мн. обмени, ж. 1. Даване на един предмет срещу други. Пункт за обмяна на злато. 2. Споделяне, размяна. Обмяна на идеи. • Обмяна на... |
| обнадеждавам - обнадеждаваш, несв. и обнадеждя, св.; кого. Давам надежда на някого. Надмощието им ги обнадежди. — обнадеждявам се/ обнадеждя се. ... |
| обнадеждя - обнадеждиш, мин. св. обнадеждих, мин. прич. обнадеждил, св. — вж. обнадеждавам. |
| обнародвам - обнародваш, несв.; какво. Правя нещо известно на всички; разгласявам, публикувам. Всички ежедневници обнародват приетия вчера указ... |
| обновител - обновителят, обновителя, мн. обновители, м. Лице, което внася нещо ново, което обновява. |
| обновителен - обновителна, обновително, мн. обновителни, прил. Който обновява. Обновителни процеси. |
| обновителка - мн. обновителки, ж. Жена обновител. |
| обновление - само ед. Промяна, която е свързана с привнасяне на нещо ново. |
| обновя - обновиш, мин. св. обнових, мин. прич. обновил, св. — вж. обновявам. |
| обновявам - обновяваш, несв. и обновя св.; какво. Променям нещо, като заменям остарели неща с нови. Театърът обнови репертоара си. |
| обноска - мн. обноски, ж. Обикн. мн. Начин на поведение, на общуване с други хора. По обноските му разбираш, че е интелигентен човек. |
| обобщавам - обобщаваш, несв. и обобщя, св.; какво. 1. Правя извод, който изразява основните резултати от наблюдения, процеси и др. Обобщи мисл... |
| обобщение - мн. обобщения, ср. Извод, направен въз основа на някакви факти. Философско обобщение. |
| обобществя - обобществиш, мин. св. обобществих, мин. прич. обобществил, св. — вж. обобществявам. |
| обобществявам - обобществяваш, несв. и обобществя, св.; какво. Правя нещо обществена собственост; национализирам. Обобществявам производството. |
| обобщя - обобщиш, мин. св. обобщих, мин. прич. обобщил, св. — вж. обобщавам. |
| обогатя - обогатиш, мин. св. обогатих, мин. прич. обогатил, св. — вж. обогатявам. |
| обогатявам - обогатяваш, несв. и обогатя, св. 1. Кого/какво. Правя по-богат. Обогатявам езика си. 2. Какво. Повишавам ценността на нещо, като в... |
| ободрителен - ободрителна, ободрително, мн. ободрителни, прил. Който ободрява. Ободрително съобщение. Ободрителни напитки. |
| ободря - ободриш, мин. св. ободрих, мин. прич. ободрил, св. — вж. ободрявам. |
| ободрявам - ободряваш, несв. и ободря, св.; кого. Вдъхвам бодрост, повишавам настроението; насърчавам. Думите му я ободриха. |
| обожавам - обожаваш, несв. 1. Кого/какво. Изпитвам силна обич към някого или нещо, прекланям се пред нещо. Обожава децата си. 2. Прен. Какво.... |
| обожаем - обожаема, обожаемо, мн. обожаеми, прил. Който е обичан много силно. |
| обожател - обожателят, обожателя, мн. обожатели, м. Човек, който обожава някого или нещо; поклонник, ценител. Той не познаваше всичките обожа... |
| обожателка - мн. обожателки, ж. Жена обожател. |
| обожествя - обожествиш, мин. св. обожествих, мин. прич. обожествил, св. — вж. обожествявам. |
| обожествявам - обожествяваш, несв. и обожествя, св.; какво/кого. Смятам нещо за притежаващо свръхестествени сили; боготворя. Славяните обожествяв... |
| обоз - мн. обози, (два) обоза, м. Група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската. // прил. обозен, обо... |
| обознача - обозначиш, мин. св. обозначих, мин. прич. обозначил, св. — вж. обозначавам. |
| обозначавам - обозначаваш, несв. и обознача, св.; какво. Поставям знак, с който показвам нещо; отбелязвам. Обозначи местонахождението си върху к... |
| обозначение - мн. обозначения, ср. Поставен върху нещо знак. |
| обозрение - само ед. Преглед, обзор. |
| обоист - мн. обоисти, м. Музикант, който свири на обой. |
| обоистка - мн. обоистки, ж. Жена обоист. |
| обой - обоят, обоя, мн. обои, (два) обоя, ср. Дървен духов музикален инструмент с двойна тръстикова пластинка и характерен носов тембър. |