остра, остро, мн. остри, прил. 1. Който има тесен, тънък връх. Остър молив. Остра чука. 2. Който може да реже добре или да пробожда. Остър нож. Остра игла. 3. Който се стеснява в края си. Остри обувки. 4. Прен. Който много добре възприема, анализира; проницателен. Остър ум. Остър поглед. 5. Прен. Който въздейства силно върху сетивата. Остър мирис. Остра болка. 6. Прен. Който е изпълнен със злоба. Остър език. Остър тон. 7. Прен. Много силен, рязък, пронизителен. Остър писък. 8. Прен. Разг. Който не е мек при пипане. Остра коса. Остра прежда. 9. Спец. Който е по-малък от 90°. Остър ъгъл. Остър завой. 10. Прен. Който се проявява рязко, належащ. Остра нужда. • Два остри камъка брашно не мелят. Разг. Резки, несговорчиви хора, които не могат да се разберат или да работят и живеят заедно.

видиш ли насън, ще си поставяш непостижими цели, неизпълними задачи. Aко си на върха му, славата скоро ще ти дотежи.

sharp