остроумна, остроумно, мн. остроумни, прил. 1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете. 2. Който съдържа остроумие; духовит, оригинален. Остроумен отговор. 3. Който е създаден или изобретен с много умение. Остроумно творение.
Съновник: Остроумен
че си, ако сънуваш, ще ти се подиграват и присмиват. Друг ако е остроумен, ще имаш забавен и обаятелен приятел.