dikt - Намерени са 12 думи от търсенето |
едикт - мн. едикти, (два) едикта, м. Истор. 1. В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по в... |
диктат - само ед. 1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата. 2. Прен. Принудително налагане на мнение, схва... |
диктор - мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер. // при... |
вердикт - (нем. Verdikt, фр. verdict от лат. verdictum по vere 'правилно' + dictum 'решение')Юр. Съдебно решение; присъд... |
диктовка - мн. диктовки, ж. 1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише. 2. Начин на обучение в правописни навици чрез писа... |
диктатор - мн. диктатори, м. 1. Управител с неограничена власт. 2. Прен. Деспотичен човек, тиранин, насилник. // прил. диктаторски, диктаторс... |
диктувам - диктуваш, несв. ; какво. 1. Произнасям бавно и отчетливо текст, за да го запише друго лице. 2. Прен. Налагам мнението си, принужда... |
диктофон - мн. диктофони, (два) диктофона, м. Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, част... |
диктатура - мн. диктатури, ж. 1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа. 2. Прен. Катего... |
бенедиктин - (фр. benedictine по собств.)Вид ликьор, който се приготвя, като в коняк се накисват различни билки, първоначално специалитет на бе... |
продиктувам - продиктуваш, св.: какво. Диктувам изцяло, докрай. Продиктувах писмото. |
бенедиктинец - (фр. benedictin по собств. лат. St. Benedictus - римски папа от VII в.)Църк. Монах от Бенедиктинския орден (основан в IX в. и дал ... |