| Буква Н |
|---|
| неизвестен - неизвестна, неизвестно, мн. неизвестни, прил. 1. За който няма сведения; непознат, неизучен. Открит е неизвестен вид растение. 2. ... |
| неизвинен - неизвинена, неизвинено, мн. неизвинени, прил. Който не може да бъде извинен; безпричинен, неоправдан. Неизвинени отсъствия от учил... |
| неиздържан - неиздържана, неиздържано, мн. неиздържани, прил. Който не е направен, както трябва; който не отговаря на дадени изисквания. Стилов... |
| неизказан - неизказана, неизказано, мн. неизказани, прил. 1. Който не е изказан; неизречен. Неизказана мисъл. 2. Който не може да се изкаже ил... |
| неизлечим - неизлечима, неизлечимо, мн. неизлечими, прил. Който не може да се излекува. Неизлечима болест. // същ. неизлечимост, неизлечимостт... |
| неизменен - неизменна, неизменно, мн. неизменни, прил. 1. Който не се променя; постоянен, неизменяем. Неизменна стойност. Неизменен спътник. 2... |
| неизменяем - неизменяема, неизменяемо, мн. неизменяеми, прил. Който не се изменя, не се проявява в други варианти; постоянен. Неизменяеми части... |
| неизмерим - неизмерима, неизмеримо, мн. неизмерими, прил. 1. Който не може да се измери. Неизмерима величина. 2. Много голям, огромен. Неизмер... |
| неизправен - неизправна, неизправно, мн. неизправни, прил. 1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен. Неизправен длъжник. 2. Който е повр... |
| неизпълним - неизпълнима, неизпълнимо, мн. неизпълними, прил. Който не може да бъде изпълнен; неосъществим. Неизпълнима задача. // същ. неизпъл... |
| неизразим - неизразима, неизразимо, мн. неизразими, прил. Който не може да се изрази с думи. Неизразимо щастие. // същ. неизразимост, неизрази... |
| неизтощим - неизтощима, неизтощимо, мн. неизтощими, прил. Който не се изтощава; много силен, издръжлив. Неизтощима воля. // същ. неизтощимост,... |
| неизцерим - неизцерима, неизцеримо, мн. неизцерими, прил. Неизлечим. |
| неизчерпаем - неизчерпаема, неизчерпаемо, мн. неизчерпаеми, прил. Който не може да се изчерпа; който няма край; обилен, непреставащ. Неизчерпаем... |
| неимоверен - неимоверна, неимоверно, мн. неимоверни, прил. Невероятно голям, необичаен. Неимоверно търпение. // същ. неимоверност, неимоверност... |
| неин - нейна, нейно, мн. нейни, крат. и, притеж. мест. Който принадлежи на нея или се отнася до нея. Нейните родители живеят в близко сел... |
| неиндентифициран - неидентифицирана, неидентифицирано, мн. неидентифицирани, прил. Който не може да бъде идентифициран; неразпознат, непознат. • Неид... |
| неистина - мн. неистини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини. // прил. неистинен, неистинна, неистинно,... |
| нейсе - нареч. Разг. Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт). Не исках да заминава, ама нейс... |
| нека - част. 1. За изразяване на желание, съгласие или необходимост, подбуда. Нека вали! 2. За изразяване на закана, предупреждение. Нека... |
| некадърен - некадърна, некадърно, мн. некадърни, прил. Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден. // същ. некадърност, некадърността, ж. |
| некадърник - мн. некадърници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви. |
| неканен - неканена, неканено, мн. неканени, прил. 1. Който не е канен. 2. Нежелан, неискан. Неканени гости. |
| неколко- - Първа част на сложни думи със значение: 1. Неопределеност по времетраене, напр. неколкодневен, неколкогодишен, неколкочасов. 2. Не... |
| неколкократен - неколкократна, неколкократно, мн. неколкократни, прил. Който става няколко пъти. Неколкократен победител в състезанието. |
| неколцина - неопр. мест. Разг. Няколко мъже или мъже и жени. Неколцина влязоха в стаята. |
| некоректен - некоректна, некоректно, мн. некоректни, прил. 1. Който не е коректен; невнимателен, груб. Некоректна постъпка. 2. Неточен, неизпъл... |
| некролог - мн. некролози, (два) некролога, м. 1. Скръбна вест за покойник; жалейка. На входа бяха залепени некролози. 2. Кратка статия, посве... |
| некропол - мн. некрополи, (два) некропола, м. Комплекс от гробове от стари исторически епохи, който е разкопан. |
| нектар - само ед. 1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие. 2. Сладък сок, отделян от цветовете на мед... |
| некултурен - некултурна, некултурно, мн. некултурни, прил. 1. Който не е културен; прост, неучен. Некултурен човек. 2. Който не е цивилизован, ... |
| нелегален - нелегална, нелегално, мн. нелегални, прил. Който не е разрешен от закона; таен, скрит. Нелегален печат. // същ. нелегалност, нелег... |
| нелеп - нелепа, нелепо, мн. нелепи, прил. Който не може да се оправдае от здравия разум; глупав, странен. Нелепа смърт. // същ. нелепост, ... |
| нелепица - мн. нелепици, ж. Нелепост, глупост; безсмислица. |
| неловък - неловка, неловко, мн. неловки, прил. 1. Който не притежава ловкост; несръчен, непохватен. Неловко движение. 2. Неприятен, неудобен... |
| нелогичен - нелогична, нелогично, мн. нелогични, прил. Който не е логичен. Нелогична постъпка. // същ. нелогичност, нелогичността, ж. |
| немай-къде - нареч. • До немай-къде. Извънредно много, премного, до невъзможност. До немай-къде беден. • От немай-къде. По необходимост, по при... |
| немаловажен - немаловажна, немаловажно, мн. немаловажни, прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт. |
| немара - само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо. |
| немарлив - немарлива, немарливо, мн. немарливи, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик. // същ. немарливост, немарливостта, ж. |