| Буква Н |
|---|
| насрещен - насрещна, насрещно, мн. насрещни, прил. 1. Който се намира насреща. Насрещна улица. Насрещна къща. 2. Който се движи срещу мене. Н... |
| насроча - насрочиш, мин. св. насрочих, мин. прич. насрочил, св. — вж. насрочвам. |
| насрочвам - насрочваш, несв. и насроча, св.; какво. Определям момент, в който ще се извърши нещо. Насрочиха си среща в 17 часа. Насрочиха пъту... |
| настава - несв. и настане, св. Настъпва, иде. Настане вечер — месец изгрее (Ботев). Настана вълнение сред слушателите. Настана суматоха. |
| наставам - наставаш, несв. и настана, св. Само мн. Ставаме много хора заедно или едновременно. Когато представлението свърши, зрителите наста... |
| наставка - мн. наставки, ж. 1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото и окъся. 2. Спец. В езикознанието — словообразув... |
| наставление - мн. наставления, ср. 1. Съвет, поучение, нравоучение. Слушаше наставленията на майка си. 2. Ръководство, инструкция, упътване. Нас... |
| наставлявам - наставляваш, несв.; кого. Давам наставления на някого, уча на нещо хубаво, добро. Наставлявам го как да се държи в обществото. |
| наставник - мн. наставници, м. Остар. Лице, което наставлява някого, дава му съвети. Наставник на футболен клуб. |
| наставница - мн. наставници, ж. Жена наставник. |
| наставнически - наставническа, наставническо, мн. наставнически, прил. Който се отнася до наставник. Наставнически тон. |
| наставя - наставиш, мин. св. наставих, мин. прич. наставил, св. — вж. наставям. |
| наставям - наставяш, несв. и наставя, св.; какво. Уголемявам нещо до нужната дължина или ширина, като присъединявам друга част към него. |
| настана - настанеш, мин. св. настанах, мин. прич. настанал, св. — вж. наставам. |
| настане - мин. св. настана, мин. прич. настанал, св. - вж. настава. |
| настаня - настаниш, мин. св. настаних, мин. прич. настанил, св. — вж. настанявам. |
| настанявам - настаняваш, несв. и настаня, св. 1. Кого. Осигурявам на някого работа, удобства и др. Настаниха го в най-слънчевата стая. 2. Какво... |
| настеля - настелеш, мин. св. настлах, мин. прич. настлал, св. — вж. настилам. |
| настивам - настиваш, несв. и настина, св. В резултат на простуда се разболявам; простудявам се. Стоях на течение и съм настинал. |
| настигам - настигаш, несв. и настигна, св.: кого/ какво. Стигам някого, тъй като се движа или работя с по-голяма скорост от него, по-добре. Н... |
| настигна - настигнеш, мин. св. настигнах, мин. прич. настигнал, св. — вж. настигам. |
| настилам - настилаш, несв., и настеля, св.; какво. 1. Стеля нещо върху голямо пространство. Настлах пъстри килими из цялата къща. 2. Покривам... |
| настилка - мн. настилки, ж. 1. Пласт от нещо настлано. 2. Пласт, с който е покрит път, улица. Улична настилка. |
| настина - настинеш, мин. св. настинах, мин. прич. настинал, св. — вж. настивам. |
| настинка - мн. настинки, ж. Заболяване, причинено от настиване; простуда. |
| настойка - мн. настойки, ж. Течност, която съдържа екстракт от поставеното в нея вещество или растение. Настойка от лайка. |
| настойник - мн. настойници, м. Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви вла... |
| настойница - мн. настойници, ж. Жена настойник. |
| настойчив - настойчива, настойчиво, мн. настойчиви, прил. 1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек. 2. Настоятелен, който изиск... |
| настолен - настолна, настолни, мн. настолни, прил. 1. Който е предназначен за поставяне върху маса. Настолна лампа. 2. Прен. Който е необходи... |
| настоя - настоиш, мин. св. настоях, мин. прич. настоял, се. — вж. настоявам. |
| настоявам - настояваш, несв. и настоя, св. Искам твърдо и последователно нещо да стане. Настоявам да посетим този музей. Настоявам за повишава... |
| настоятел - настоятелят, настоятеля, мн. настоятели, м. Член на настоятелство. |
| настоятелен - настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил. 1. Който изразява настояване. 2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен. /... |
| настоятелка - мн. настоятелки, ж. Жена настоятел. |
| настоятелство - мн. настоятелства, ср. 1. Група хора, избрани да ръководят стопанството на училище или църква. 2. Ръководство на дружество или орг... |
| настоящ - настояща, настоящо, мн. настоящи, прил. 1. Който съществува или се извършва сега. 2. Който е пред говорителя или слушателя; този, ... |
| настояще - само ед. Сегашното време, съвременността. Настоящето ни е вълнуващо. |
| настрана - нареч. Не тук, по-далече, не много близко. Къщата му е настрани от село. Стой настрана! |
| настрани - нареч. — вж. настрана. |