| Буква Н |
|---|
| нос - носът, носа, мн. носове, (два) носа, м. 1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата. 2. Предна част на плава... |
| носач - мн. носачи, м. 1. Работник, който пренася нещо с ръце или на гръб; хамалин. 2. Носещ елемент в конструкция или автомобил. |
| носачка - мн. носачки, ж. Жена носач. |
| носен - носна, носно, мн. носни, прил. Който е предназначен за нос или се отнася до нос (в 1 знач.). Носна кърпа. Носна кухина. |
| носилка - мн. носилки, ж. Приспособление за пренасяне на хора, които не могат да се движат самостоятелно. |
| носител - носителят, носителя, мн. носители, м. 1. Организъм, който носи зараза. Носител на вирус. 2. Човек, който има отличие, награда или ... |
| носителка - мн. носителки, ж. Жена носител (в 1 и 2 знач.). |
| носия - мн. носии, ж. Традиционно народно облекло, характерно за дадена област. Добруджанска носия. |
| носов - носова, носово, мн. носови, прил. 1. Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.). Носова част на самолет. 2. За звук или говор: който с... |
| носорог - мн. носорози, (два) носорога, м. 1. Едър тревопасен бозайник с един или два рога върху предната част на главата. 2. Голям бръмбар ... |
| носталгия - само ед. 1. Болезнена тъга по родината и близките. 2. Тъга по миналото, по преживяното. Изпитва носталгия по времето, когато нямаш... |
| нося - носиш, мин. св. носих, мин. прич. носил, несв.; какво/кого. 1. Движа се, като съм взел в ръце или съм натоварил върху себе си. Нос... |
| нота - мн. ноти, ж. 1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно. 2. Само м... |
| нотариален - нотариална, нотариално, мн. нотариални, прил. Който се отнася до оформяне и заверка на документи и юридически актове при нотариус.... |
| нотариус - мн. нотариуси, м. Длъжностно съдебно лице, упълномощено да удостоверява истинността на юридически актове и документи чрез заверка. |
| ноу-хау - само ед. Договор за лицензна търговия с документация, чертежи, проекти и др., които съдържат научно-технически знания. |
| нощ - нощта, мн. нощи, ж. Част от денонощието между вечерта и сутринта. Тъмна нощ. • Дълбока нощ. Късно през нощта. • Вартоломеева нощ. ... |
| нощви - само мн. Истор. Дървено корито, в което в миналото са месили хляб. |
| нощем - нареч. През нощта, в течение на нощта. Нощем скита из парковете. |
| нощен - нощна, нощно, мн. нощни, прил. 1. Който е присъщ на нощта. Нощна тишина. 2. Който се извършва през нощта. Нощен труд. Нощен живот.... |
| нощес - нареч. 1. През изминалата нощ. Нощес не можах да спя, защото ми беше студено. 2. През следващата нощ, през настъпващата нощ. Нощес... |
| нощница - мн. нощници, ж. Дълга дреха за спане. |
| нощувам - нощуваш, несв. Прекарвам нощта, като спя някъде. Нощувах при приятелки. |
| нощувка - мн. нощувки, ж. Прекарване на нощта, нощуване. Екскурзията е тридневна, с две нощувки в първокласен хотел. |
| нрав - нравът, нрава, мн. нрави, м. 1. Само ед. Съвкупност от душевни свойства; характер. Благ нрав. 2. Само мн. Обичаи, традиции, общест... |
| нрави ми се - мин. св. нрави ми се, мин. прич. нравил ми се, несв. Харесва ми се. |
| нравствен - нравствена, нравствено, мн. нравствени, прил. 1. Който има високи духовни качества; морален. Нравствен човек. 2. Който се отнася к... |
| нравственост - нравствеността, само ед., ж. 1. Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал. 2. Поведението на човека в обществ... |
| нравя се - нравиш се, мин. св. нравих се, мин. прич. нравил се, несв.; на кого. Харесвам се, допадам. |
| нуга - само ед. Вид бяла халва с ядки. |
| нудизъм - само ед. Схващане за телесна свобода, което допуска разходка, спортуване и др. на открито без дрехи. |
| нудист - мн. нудисти, м. Последовател на нудизма. // прил. нудистки, нудистка, нудистко, мн. нудистки. Нудистки плаж. |
| нужда - мн. нужди, ж. 1. Потребност, необходимост. Имам нужда от помощ. Духовни нужди. 2. Бедност, недостиг. Израсъл в нужда. • Голяма нуж... |
| нуждая се - нуждаеш се, мин. св. нуждах се, мин. прич. нуждал се, несв.; от какво/от кого. Имам нужда, потребност. |
| нужен - нужна, нужно, мн. нужни, прил. Който е потребен, необходим. Нужна книга. |
| нужник - мн. нужници, (два) нужника, м. Разг. Клозет, тоалетна. |
| нуклеин - мн. нуклеини, м. Спец. Вещество, богато с фосфор, което се съдържа в клетъчните ядра. // прил. нуклеинов, нуклеинова, нуклеиново, ... |
| нула - мн. нули, ж. 1. Цифров знак 0, който обозначава липса на величина. Резултатът от срещата е два на нула. 2. Условна величина, която... |
| нулев - нулева, нулево, мн. нулеви, прил. Който е равен на нула. Нулев резултат. • Нулева година. Година, в която не се приемат нови учени... |
| нумизмат - мн. нумизмати, м. Човек, който се занимава с нумизматика. |