Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Н
новобрачен - новобрачна, новобрачно, мн. новобрачни, прил. 1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка. 2. Младоженски или булчински. Ново...
новогодишен - новогодишна, новогодишно, мн. новогодишни, прил. Който се отнася до Нова година. Новогодишни празници. Новогодишна елха.
новозаветен - новозаветна, новозаветно, мн. но-возаветни, прил. Който се отнася до Новия завет. Новозавстни книги.
новолуние - само ед. 1. Фаза на Луната, когато тя представлява сърп, обърнат с отворената част наляво. 2. Времето, когато трае тази фаза.
новост - новостта, мн. новости, ж. 1. Само ед. Нещо ново: ново явление, откритие, изобретение, стока. Храните за кучета и котки са новост н...
нога - мн. нозе. ж. Диал. Крак. • На бойна нога. В пълна бойна готовност. • На нозе. Прав, изправен.
ноември - неизм. Единадесетият месец от календарната година.
ноемврийски - ноемврийска, ноемврийско, мн. ноемврийски, прил. Който става през ноември или се отнася към ноември. Ноемврийски сняг.
нож - ножът, ножа, мн. ножове, (два) ножа, м. 1. Инструмент за рязане с острие и дръжка. 2. Режеща част на различни инструменти. Нож на ...
ножар - ножарят, ножаря, мн. ножари, м. Човек, който изработва ножове.
ножици - само мн. или ножица, ж. 1. Инструмент за рязане, който се състои от две остриета, съединени по средата, с дръжки. Шивашка ножица. ...
ножница - мн. ножници, ж. Кожен или метален калъф за поставяне в него на сабя, кама, нож и др.; кания.
ножовка - мн. ножовки, ж. Трион от метално тяло и режеща метал сменяема част.
ножче - мн. ножчета, ср. Малък нож. • Джобно ножче. Сгъваем нож с различни допълнения. • Ножче за бръснене. Стоманена пластинка, която се ...
ноздра - мн. ноздри, ж. Един от двата отвора на носа при човека и животните.
нокаут - мн. нокаути, (два) нокаута, м. Спец. 1. В бокса — удар, след който противникът не може да се изправи до 10 сек. 2. Прен. Безизходн...
нокаутирам - нокаутираш, несв. и св.; кого. 1. Побеждавам чрез нокаут. 2. Прен. Бързо побеждавам.
нокдаун - мн. нокдауни, (два) нокдауна, м. 1. Спец. В бокса — удар, след който в продължение на 10 секунди боксьорът се изправя. 2. Прен. За...
ноктюрно - само ед. Малка музикална творба с лиричен характер.
нокът - нокътят, нокътя, мн. нокти, (два) нокътя, м. 1. Твърда рогова плоскост в горния край на човешки пръст. 2. Остър рогов израстък при...
номад - мн. номади, м. Член на скитническо племе; чергарин, скитник. // прил. номадски, номадска, номадско, мн. номадски.
номенклатура - само ед. 1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област. 2. Списък на названията на изделията от дадено прои...
номенклатурен - номенклатурна, номенклатурно, мн. номенклатурни, прил. Който се отнася до номенклатура.
номер - мн. номера, (два) номера, м. 1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети. Апартамент номер ...
номератор - мн. номератори, (два) номератора, м. 1. Малка телефонна централа. 2. Устройство, което отбелязва номера. 3. Приспособление към еле...
номерация - мн. номерации, ж. 1. Поставяне на номера за разграничаване на еднородни предмети. 2. Съвкупност от поставени номера.
номерирам - номерираш, несв. и св.; какво. Поставям номер върху нещо.
номинален - номинална, номинално, мн. номинални, прил. 1. Фиктивен, формален. 2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална ц...
номинатив - само ед. Именителен падеж.
номинативен - номинативна, номинативно, мн. номинативни, прил. 1. Който се отнася до именителен падеж. 2. Който назовава; означаващ.
номинация - мн. номинации, ж. 1. Именуване, назоваване; название. 2. Назоваване на определените за награда; определяне на конкурентите за нагр...
номиниран - номинирана, номинирано, мн. номинирани, прил. Който има номинация.
номоканон - мн. номоканони, (два) номоканона, м. Истор. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството.
нонконформизъм - само ед. Неприемане на господстващите в обществото възгледи, традиции.
нонпарей - само ед. Типографски шрифт, който е по-малък от петит.
норка - мн. норки, ж. 1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина. 2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки.
норма - мн. норми, ж. 1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма. 2. Установена средна стойност за нещо. Дневна ...
нормален - нормална, нормално, мн. нормални, прил. 1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло. 2. Който е здрав психически.
норматив - мн. нормативи, (два) норматива, м. Определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица. Покривам норматива за ма...
нормативен - нормативна, нормативно, мн. нормативни, прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: