Буква Н |
новобрачен - новобрачна, новобрачно, мн. новобрачни, прил. 1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка. 2. Младоженски или булчински. Ново... |
новогодишен - новогодишна, новогодишно, мн. новогодишни, прил. Който се отнася до Нова година. Новогодишни празници. Новогодишна елха. |
новозаветен - новозаветна, новозаветно, мн. но-возаветни, прил. Който се отнася до Новия завет. Новозавстни книги. |
новолуние - само ед. 1. Фаза на Луната, когато тя представлява сърп, обърнат с отворената част наляво. 2. Времето, когато трае тази фаза. |
новост - новостта, мн. новости, ж. 1. Само ед. Нещо ново: ново явление, откритие, изобретение, стока. Храните за кучета и котки са новост н... |
нога - мн. нозе. ж. Диал. Крак. • На бойна нога. В пълна бойна готовност. • На нозе. Прав, изправен. |
ноември - неизм. Единадесетият месец от календарната година. |
ноемврийски - ноемврийска, ноемврийско, мн. ноемврийски, прил. Който става през ноември или се отнася към ноември. Ноемврийски сняг. |
нож - ножът, ножа, мн. ножове, (два) ножа, м. 1. Инструмент за рязане с острие и дръжка. 2. Режеща част на различни инструменти. Нож на ... |
ножар - ножарят, ножаря, мн. ножари, м. Човек, който изработва ножове. |
ножици - само мн. или ножица, ж. 1. Инструмент за рязане, който се състои от две остриета, съединени по средата, с дръжки. Шивашка ножица. ... |
ножница - мн. ножници, ж. Кожен или метален калъф за поставяне в него на сабя, кама, нож и др.; кания. |
ножовка - мн. ножовки, ж. Трион от метално тяло и режеща метал сменяема част. |
ножче - мн. ножчета, ср. Малък нож. • Джобно ножче. Сгъваем нож с различни допълнения. • Ножче за бръснене. Стоманена пластинка, която се ... |
ноздра - мн. ноздри, ж. Един от двата отвора на носа при човека и животните. |
нокаут - мн. нокаути, (два) нокаута, м. Спец. 1. В бокса — удар, след който противникът не може да се изправи до 10 сек. 2. Прен. Безизходн... |
нокаутирам - нокаутираш, несв. и св.; кого. 1. Побеждавам чрез нокаут. 2. Прен. Бързо побеждавам. |
нокдаун - мн. нокдауни, (два) нокдауна, м. 1. Спец. В бокса — удар, след който в продължение на 10 секунди боксьорът се изправя. 2. Прен. За... |
ноктюрно - само ед. Малка музикална творба с лиричен характер. |
нокът - нокътят, нокътя, мн. нокти, (два) нокътя, м. 1. Твърда рогова плоскост в горния край на човешки пръст. 2. Остър рогов израстък при... |
номад - мн. номади, м. Член на скитническо племе; чергарин, скитник. // прил. номадски, номадска, номадско, мн. номадски. |
номенклатура - само ед. 1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област. 2. Списък на названията на изделията от дадено прои... |
номенклатурен - номенклатурна, номенклатурно, мн. номенклатурни, прил. Който се отнася до номенклатура. |
номер - мн. номера, (два) номера, м. 1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети. Апартамент номер ... |
номератор - мн. номератори, (два) номератора, м. 1. Малка телефонна централа. 2. Устройство, което отбелязва номера. 3. Приспособление към еле... |
номерация - мн. номерации, ж. 1. Поставяне на номера за разграничаване на еднородни предмети. 2. Съвкупност от поставени номера. |
номерирам - номерираш, несв. и св.; какво. Поставям номер върху нещо. |
номинален - номинална, номинално, мн. номинални, прил. 1. Фиктивен, формален. 2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална ц... |
номинатив - само ед. Именителен падеж. |
номинативен - номинативна, номинативно, мн. номинативни, прил. 1. Който се отнася до именителен падеж. 2. Който назовава; означаващ. |
номинация - мн. номинации, ж. 1. Именуване, назоваване; название. 2. Назоваване на определените за награда; определяне на конкурентите за нагр... |
номиниран - номинирана, номинирано, мн. номинирани, прил. Който има номинация. |
номоканон - мн. номоканони, (два) номоканона, м. Истор. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството. |
нонконформизъм - само ед. Неприемане на господстващите в обществото възгледи, традиции. |
нонпарей - само ед. Типографски шрифт, който е по-малък от петит. |
норка - мн. норки, ж. 1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина. 2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки. |
норма - мн. норми, ж. 1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма. 2. Установена средна стойност за нещо. Дневна ... |
нормален - нормална, нормално, мн. нормални, прил. 1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло. 2. Който е здрав психически. |
норматив - мн. нормативи, (два) норматива, м. Определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица. Покривам норматива за ма... |
нормативен - нормативна, нормативно, мн. нормативни, прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник. |