| Буква Н |
|---|
| настрелям се - настреляш се, св. Стрелям до пълно насищане, колкото искам. |
| настриг - само ед. Количеството настригана вълна. Настригът от овцете тази година е добър. |
| настригвам - настригваш, несв. и настрижа, св.; какво/ кого. 1. Стрижа известно количество от нещо. Настригаха два килограма вълна от овцата. 2... |
| настрижа - настрижеш, мин. св. настригах, мин. прич. настригал, св. — вж. настригвам. |
| настроен - настроена, настроено, мн. настроени, прил. 1. За музикален инструмент - който е приведен към готовност да свири. Настроена китара.... |
| настроение - мн. настроения, ср. 1. Вътрешно душевно състояние. Бодро настроение. 2. Склонност към нещо, желание. Нямам настроение да пея. 3. Н... |
| настройвам - настройваш, несв. и настроя, св. 1. Какво. Обтягам струни на музикален инструмент, за да придам определена височина на тона. Настр... |
| настройка - мн. настройки, ж. Настройване (в 1 и 2 знач.). Правя настройка на китарата. Фина настройка. |
| настройчик - мн. настройчици, м. Лице, което настройва (в 1 и 2 знач.). |
| настройчица - мн. настройчици, ж. Жена настройчик. |
| настроя - настроиш, мин. св. настроих, мин. прич. настроил, св. — вж. настройвам. |
| настроявам - настрояваш, несв. и настроя, св.; какво. Строя много, в достатъчно количество. |
| настръхвам - настръхваш, несв. и настръхна, св. 1. За коса, козина, пера, кожа — наежвам се. Настръхнах от студ. 2. Прен. Приготвям се за напад... |
| настръхна - настръхнеш, мин. св. настръхнах, мин. прич. настръхнал, св. - вж. настръхвам. |
| настудувам се - настудуваш се, св. Студувам много, до крайна степен. |
| настъпателен - настъпателна, настъпателно, мн. настъпателни, прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия. // същ. настъпателност,... |
| настъпвам - настъпваш, несв. и настъпя, св. 1. Какво/кого. Стъпвам отгоре, върху нещо или някого. Настъпи змията и тя го ухапа. 2. Срещу кого/... |
| настъпление - мн. настъпления, ср. 1. Активно движение на войски напред за нападение срещу противника. 2. Прен. Активно движение към някаква цел... |
| настъпя - настъпиш, мин. св. настъпих, мин. прич. настъпил, св. — вж. настъпвам. |
| настъпям - настъпяш, несв. Настъпвам. |
| настървен - настървена, настървено, мн. настървени, прил. Раздразнен, ожесточен. |
| настървение - само ед. Прекалена упоритост, много силно желание за нещо. С настървение пълнеше кошницата с малини. // същ. настървеност, настърв... |
| настървя - настървиш, мин. св. настървих, мин. прич. настървил, св. — вж. настървявам. |
| настървявам - настървяваш, несв. и настървя, св.; какво/кого. Приучавам към стриктно изпълнение на нещо; ожесточавам. Настървиха кучето да следв... |
| настъргвам - настъргваш, несв. и настържа, св.; какво. 1. Стържа в достатъчно количество. Настъргах ябълки за щрудела. 2. Чрез стържене нарушав... |
| настържа - настържеш, мин. св. настъргах, мин. прич. настъргал, св. — вж. настъргвам. |
| насурвакам - насурвакаш, св. — вж. насурваквам. |
| насурваквам - насурвакваш, несв. и насурвакам, св.; кого. 1. Сурвакам, колкото е необходимо. 2. Прен. Разг. Набивам. |
| насъбера - насъбереш, мин. св. насъбрах, мин. прич. насъбрал, св. — вж. насъбирам. |
| насъбирам - насъбираш, несв. и насъбера, св.; какво/ кого. Събирам доста, в голямо количество. Насъбрах интересни книги. |
| насълзя - назълзиш, мин. св. насълзих, мин. прич. насълзил, св. — вж. насълзявам. |
| насълзявам - насълзяваш, несв. и насълзя, св.; кого. Предизвиквам сълзи у някого; просълзявам. Разказът за съдбата и насълзи присъстващите. — н... |
| насън - нареч. 1. По време на сън. Насън мечтае за далечни страни. 2. Ирон. Никога. |
| насъне - нареч. - вж. насън. |
| насърбам се - насърбаш се, св. — вж. насърбвам се. |
| насърбвам се - насърбваш се, несв. и насърбам се, св. 1. Сърбам до пълно насищане, наяждам се чрез сърбане. 2. Разг. Напивам се. |
| насърча - насърчиш, мин. св. насърчих, мин. прич. насърчил, св. — вж. насърчавам. |
| насърчавам - насърчаваш, несв. и насърча, св. 1. Кого. Вдъхвам на някого смелост да извърши нещо. Насърчи детето в първите му стъпки. 2. Какво.... |
| насърчение - мн. насърчения, ср. Дейност на насърчител. |
| насърчител - насърчителят, насърчителя, мн. насърчители, м. Лице, което насърчава. |