| Буква Н |
|---|
| натрапница - мн. натрапници, ж. Жена натрапник. |
| натрапчив - натрапчива, натрапчиво, мн. натрапчиви, прил. Натраплив. // същ. натрапчивост, натрапчивостта, ж. |
| натрапя - натрапиш, мин. св. натрапих, мин. прич. натрапил, св. — вж. натрапвам. |
| натривам - натриваш, несв. и натрия, се. 1. Какво/ кого. Трия, колкото е необходимо, докрай. Натрих болното място. 2. Какво/кого, с какво. Н... |
| натривка - мн. натривки, ж. Натриване с лечебна цел. |
| натрий - натрият, натрия, само ед., м. Химически елемент — лек и мек сребристобял метал. // прил. натриев, натриева, натриево, мн. натриеви... |
| натрия - натриеш, мин. св. натрих, мин. прич. натрил, св. — вж. натривам. |
| натроша - натрошиш, мин. св. натроших, мин. прич. натрошил, св. — вж. натрошавам. |
| натрошавам - натрошаваш, несв. и натроша, св.; какво. Троша много, докрай; начупвам. Натрошиха всичкия хляб. |
| натрупам - натрупаш, св. — вж. натрупвам. |
| натрупвам - натрупваш, несв. и натрупам, св. 1. Какво. Трупам на едно място много предмети. Натрупаха книгите сред двора и ги запалиха. 2. Пре... |
| натруфен - натруфена, натруфено, мн. натруфени, прил. Който е много накичен, наконтен, нагизден. Натруфена жена. // същ. натруфеност, натруфе... |
| натруфя - натруфиш, мин. св. натруфих, мин. прич. натруфил, св. — вж. натруфям. |
| натруфям - натруфяш, несв. и натруфя, св.; кого/ какво. Труфя много, накичвам, нагиздвам. |
| натряскам се - натряскаш се, св. — вж. натрясквам се. |
| натрясквам се - натряскваш се, несв. и натряскам се, св. Разг. 1. Удрям се силно в нещо. Натря-скал се е с колата в един камион. 2. Напивам се мно... |
| натупам - натупаш, св. — вж. натупвам. |
| натупвам - натупваш, несв. и натупам, св.; кого. Тупам, колкото е необходимо, набивам. Натупа детето, защото беше непослушно. |
| натура - мн. натури, ж. 1. Природа, естество. 2. Човешки характер, темперамент. Лирична натура. 3. Действителност, естествена обстановка. Р... |
| натурален - натурална, натурално, мн. натурални, прил. 1. Естествен, природен, без подправяне. Натурална големина. Натурални продукти. Натурал... |
| натурализация - само ед. 1. Приемане на гражданство на чужда страна. 2. Усвояване начина на живот на друг народ. Местното население е подложено на... |
| натурализирам - натурализираш, несв. и св. Предоставям граждански права на чужденец. — натурализирам се. Приемам чуждо гражданство. |
| натурализъм - само ед. Спец. 1. Течение в литературата и изкуството, което се стреми към фотографиране на действителността. 2. Философско течени... |
| натуралист - мн. натуралисти, м. 1. Естествоизпитател. 2. Последовател на натурализма. |
| натуризъм - само ед. Схващане за живот, близък до природата. |
| натурист - мн. натуристи, м. Привърженик на натуризма. |
| натурфилософ - мн. натурфилософи, м. Последовател на натурфилософията. |
| натурфилософия - само ед. Спец. Название на съществувалите до XIX в. философски учения за природата. // прил. натурфилософски, натурфилософска, нат... |
| натъжа - натъжиш, мин. св. натъжих, мин. прич. натъжил, св. — вж. натъжавам. |
| натъжавам - натъжаваш, несв. и натъжа, св.; кого. Причинявам тъга. Моето съобщение го натъжи. — натъжавам се/натъжа се. Ставам тъжен, опечаляв... |
| натъка - натъчеш, мин. св. натъках, мин. прич. натъкал, св. - вж. натъкавам. |
| натъкавам - натъкаваш, несв. и натъка, св.; какво. Тъка, колкото е необходимо. |
| натъквам - натъкваш, несв. и натъкна, св.; какво. Набождам, набивам. Натъкнаха го на кол. — натъквам се/ натъкна се. 1. На какво/на кого. Нео... |
| натъкмя - натъкмиш, мин. св. натъкмих, мин. прич. натъкмил, св. — вж. натъкмявам. |
| натъкмявам - натъкмяваш, несв. и натъкмя, св. Разг. 1. Какво/кого. Привеждам в ред, в готовност. Натъкмих стаята за гости. 2. Какво. Правя нещо... |
| натъкна - натъкнеш, мин. св. натъкнах, мин. прич. натъкнал, св. — вж. натъквам. |
| натъпквам - натъпкваш, несв. и натъпча, св. 1. Какво/кого, в какво. С тъпчене вкарвам, набутвам, въвирам. Натъпка дрехите в шкафа. 2. Кого/ ка... |
| натъпча - натъпчеш, мин. св. натъпках, мин. прич. натъпкал, св. — вж. натъпквам. |
| натъркалвам - натъркалваш, несв. и натъркалям, св.; какво/кого. Търкалям в достатъчна степен. — натъркалвам се/натъркалям се. Само мн. 1. Търкал... |
| натъркалям - натъркаляш, се. — еж. натъркалвам. |